Един наистина уникален и своеобразен филм е „Старовремска жътва”, създаден за Телевизия Туризъм. Той ни прави свидетели на една истинска, старовремска жътва и ни отвежда до село Стефаново, в Радомирското поле, където местните жени и мъже ни показват как се е жънело в стари времена, далеч преди да бъдат измислени тракторите и комбайните. Облечени в автентични носии и сред атмосферата на незабравимите жетварски песни, те ни представят отдавна забравени ритуали и обичаи, посветени на жътвата. Разказът умело стъпва на класически български произведения за жътвата от Елин Пелин и Йордан Йовков, звучи неповторимият глас на народната певица Славка Секутова. Понеже неизменна част от жътвата е типичната жетварска песен. Започната от една жена, друга й припява и така песента се носи от клас на клас над полето – химн и на тежкия жетварски труд, но и на надеждата за бъдеще.
„Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци. Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака...”
В края на всяко лято по полетата на България започва една от най-сакралните селскостопански дейности – жътвата. За да сме честни, трябва да признаем, че жътвата ни въвежда в светилището на живота - там, където човек с двете си ръце извършва обредите на миросътворението. В старо време житните класове са се събирали на ръка, като са спазвани определени обреди и ритуали, пеели са се жетварски песни...
В Радомирското село Стефаново все още пазят обичаите на жътвата. Рано сутрин косачите подготвят нивите, след това идват жетварите. На-младата жена от тях зажънва първа под надзора на по-опитна. Жените правят просека, а тази на пръв поглед обикновена полска работа се извършва по строги правила. Има ритуален хляб, отделя се и „брадата” на нивата - сплетени като женска плитка житни класове. Отрязването на „брадата” прибирането й в хамбара до есенната сеитба е действие, насочено към осигуряване на плодородие следващата година.
Колко хубаво го е описал Елин Пелин: „...Зад селото се ширеше надалече узрялото поле, позлатено от слънцето, украсено с тъмни кичести круши и сливаци, зелени храсталаци, тревисти синори, пълно с работници и жътварки. През полето се виеше път. Зад полето спокойно се синееха далечно разхвърлени планински върхове и заграждаха хоризонта. Над тях се пушеше малко памучно облаче и блестеше на слънцето като сребърно. Пред такава картина душата на човек се разтваря лист по лист, като книга, и той неволно чете далечни, неясни и мили спомени, които го натъжават..."
Жетварството, такова, каквото е заснето от сценариста Симеон Мильов и оператора Симеон Григоров, е една от наистина запазените, но на изключително малко места, традиции на българина. Традиция, която го връща към неговите корени, близко до земята.
Документален филм / Времетраене 28:22 минути / България / Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм
______________________
Сценарий Симеон Мильов. Оператор Симеон Григоров. Редактор и режисьор по монтажа Стоян Радулов. Музикално и звуково оформление Стоян Радулов и Симеон Мильов. Текста чете Симеон Мильов. Продуцент Георги Крумов
яко
ОтговорИзтриване