АНОТАЦИЯ
„Всъщност реален или имагинерен е моят Каменград? А самата аз – панагюрка или лъже-панагюрка съм, щом само произходът ми е свързан с легендарното градче на лудите глави? Не са ли панагюрските образи на начинатели и деятели на историята и културата един рафт от библиотеката ми? Утеха ли е всъщност, че във всяка една от книгите ми, искрено и ненарочно, е скътан поне един панагюрски сюжет? – Орчо войвода и Крал Къз – Райна Княгиня, или пък "световната панагюрка" Елена Николай...
Не е ли чудноват този мой Каменград, захранен от Литературата, обитаващ Пенчо Славейковата "Кървава песен" и Захари Стояновите "Записки", които сторват чудото малката, обитаема Средна гора – да се извисява до непристъпните грамади на Балкана, а място с толкова непоетичното име Оборище – до митичен топос – Великото народно събрание на българите, така и останало си единствено в историята ни?! Защото "средната гора" е раждала не средни, сиреч не посредствени личности, а големци на духа...
Не съм живяла в Панагюрище, освен във въображението си. И може би затова моят митичен Каменград открай време се страхува от среща с реалното Панагюрище. Бои се от смаляване, от конфуза на разочарованието, от срутването на красивите хиперболи. И да не вземе да се окаже, че благородният град на априлците-донкихотовци се е превърнал в малък бизнес-Санчо Панса?!..
И все пак, щом моите "съотечественици" (нали така Райна Футекова нарича съгражданите си), ме позоваха, аз се престраших да си дойда у дома...”
 |
| Стайо Гарноев, сн. Стоян Радулов |
„Това, че открих Стайо и Манол – споделя Катя, – наистина е едно вдъхновяващо събитие. Защото в тях витае точно това, което е може би моят мит за панагюрски дух. Те са едни свободни, разкрепостени, в същото време – с дълбоки вътрешни стожери, устои – твърдост, мъжество на духа, талантливи художници. И когато си идвам в Панагюрище аз всъщност попадам на една територия на свободата.”
„Престраших се, дойдох си у дома. И колко хубаво, че го направих. Защото, ей Богу, в епохата на Интернет, завихрени във виртуалните пространства, все повече имаме нужда от осезаеми места, от опори за духа си. И понеже държавата ни прилича на разграден двор, отново търсим да се укрепим в своите малки крепости… А моята непревземаема крепост е разрушеното от турците в лето 1876 Панагюрище. И въздигнатото днес, наистина реалното, топло и обичано Панагюрище. Нашият заветен, Голям малък град, който преоткрих и който заслужава не само моето, а нашето завръщане!”
 |
| Колаж Стоян Радулов |
Документален филм / Времетраене 25:54 минути / България
Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм
Сценарист и режисьор Стоян Радулов. По едноименното есе на Катя Зографова. С участието на: Катя Зографова, Манол Панчовски, Стайо Гарноев. Оператори Роберт Далали, Живка Петракиева. Монтаж Мариана Пенчева. Музикално и звуково оформление Диана Николова. Текста четат Катя Зографова, Любомир Младенов. Продуцент Георги Крумов.
