“Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)
Показват се публикациите с етикет филми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет филми. Показване на всички публикации

Писаните булки не плачат / документален филм


Откъде идва обичаят на рисуваните булки в помашкото село Рибново? Защо една мома иска да е скрита зад маската на „Гелина” в най-красивия ден от живота си? Защо чеизът, който родата събира, е особено важен все още тук? Защо цялото имущество на младото семейство трябва да е на показ пред всички съселяни? Къде е тайната? Откъде идва тази приказка?... На всички тези въпроси отговаря документалният филм на Телевизия Туризъм „Писаните булки не плачат”.
За реализацията му са привлечени популярният глас от „Радио България”, журналистът Венета Николова, както и етнографът от Югозападния университет в Благоевград Илия Недин.  Филмът е заснет в „сезона на сватбите” в Рибново, а герои в лентата са не само младоженците, но цялото село. Защото в това село сватбите са мащабни. Нещо невиждано и немислимо за човека от забързания град... 

Изрисуваната в края на ритуала "Гелина", снимка Венета Николова

"Още с пристигането ни за снимките в Рибново ми направи впечатление, че това село, което се намира високо в планината и е доста отдалечено от другите населени места, е изпълнено с живот – разказва за снимките на филма Венета Николова.-  По стръмните улици непрестанно се движат жени с пъстри забрадки, деца, мъже. Отвсякъде кънтят удари на чукове, стържат длета, защото тук се строи непрекъснато. В далечината се долавя музика. Такова оживление не е характерно за все по-обезлюдените села у нас. Филмът е опит да надникнем в малкия, пъстър, капсулиран във времето и донякъде непонятен за нас свят на рибанци. Сватбеният обред в Рибново изразява най-добре мирогледа и начина на живот на тези хора, тяхното чувство на принадлежност към една малка, обречена рано или късно да се „разтвори” в съвременната действителност общност..."

Младоженците (на първата снимка) и процесът на рисуване. Снимки В. Николова и Г. Крумов

Писаните булки не плачат
Документален филм / Времетраене 27:00 минути / България
Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм

Сценарий Венета Николова. Оператор Добрин Керестелиев.  Монтаж Йордан Славов. Музикално и звуково оформление Мариана Вълканова. Текста чете Венета Николова. Редактор и режисьор Стоян Радулов. Продуцент Георги Крумов

Между полумесеца и кръста / документален филм


От хилядолетия Балканите са кръстопът на народите и тук са си дали среща разнородни етнически и религиозни общности. Влизали са в контакт или конфликт различни културни системи. През ХV век почти целият полуостров е включен в набиращата мощ Османска държава. Така районът се превръща в контактна зона на две от основните религии на Средните векове и Новото време: християнството и исляма.


„Между полумесеца и кръста” разказва за една изключително малко позната част от населението на България – къзълбашите. Това е един от тюркоезичните етноси в страната, изповядващи алевизма - религиозно течение в неортодоксалния ислям, близко до неговия автентичен вид и твърде общо с ранното християнство. Учението им е тайно, предава се от уста на уста в родово-религиозните общини, наречени „джемове”, записва се понякога на ръка в обикновени тетрадки, а религията им е скрита, затова и слабо позната...Но самите алевии днес са по-различни. Имат желание да споделят. И го правят с готовност пред камерата на екипа – оживяват разкази, ритуали, звучи автентична музика, показват пазени в дълбока тайна практики...

Филмът разказва кои са алевиите, къде живеят, откъде са дошли, и запознава с историята на вероизповеданието им. Особено отчетливи са моментите за нещата, които ги правят различни от българите, но и нещата, които ги обединяват с тях.
Българските алевии в началото на ХХІ век според различни данни са между 60 и 80 хиляди човека. Живеят в няколко десетки села, основно в  Лудогорието, Добруджа и в Източните Родопи – районът на градовете Момчилград и Джебел. Една част от алевиите били преселени насила през Средновековието от източните погранични територии на Османската империя в близост с Иран и Азербейджан. Друг от пътищата на разпространението на алевизма в българските земи бил чрез влиятелния шиитски орден „Бекташия”, основан през ХІІІ век от шейх Вели Бекташ и проникнал в еничарския корпус...
Камерата посещава няколко от селата, населени от алевиите в Лудогорието, както и три от свещените за тях места – текета, сред които и небезизвестното Демир баба теке в ИАР „Сборяново”. Лентата показва богатството на културата и традициите на днешните алевии, фокусирайки се върху историята, живота, празниците и обредността. Заснет е в детайли най-големият им празник – Хъдрелез...
Това са те - българските алевии. Част от един народ на кръстопът... Между полумесеца и кръста. В една от най-красивите им песни се казва: “Нас ни наричат хора, които най-рано сме прозрели и достигнали божията тайна; ние сме много просветени, съвършени, разумни хора. Ако си от хората с отворени очи, гледай Али. Нас ни наричат хора, знаещи най-голямата тайна. Затова нас ни наричат светци, избавени от мъките на ада, затова ни наричат къзълбаши.”
В историята на българското документално кино „Между полумесеца и кръста” е едва вторият филм, който отправя поглед към културата, вероизповеданието и традициите на алевиите. Попадение на екипа е консултантът на продукцията Невена Граматикова – самата тя представител на къзълбашите, но същевременно и първият професионален историк от общността, посветил живота си на нейното изследване.
_______________________________
"Между полумесеца и кръста"
Документален филм / Времетраене 34:04 минути / България / Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм

Сценарий Стоян Радулов. Консултант Невена Граматикова.
С участието на: Гаафил Камбер Юмук, Мехмед Сали Ибрахим, Сюлейман Велиев Ага, Кемал Есев Джеферов, Фериде Сали Юмук и др. Оператори Николай Василев, Живка Петракиева.  Режисьор по монтажа Радосвета Петрова. Музикално и звуково оформление Диана Николова. Текста четат Иван Иванов, Цветан Ватев. Продуцент Георги Крумов

По Кайзеровия път в Рила / документален филм



Офроудът – изключително екстремно изживяване. Друсане из пресечени местности, шофиране по места, където няма нормални пътища... Занимание само за любители на високия адреналин с екстремна нагласа. Те обичат свободния дух и бягат от часовия график. Филмът „По Кайзеровия път” ви определя среща точно с такива хора... Сборният пункт и стартът на нетрадиционната експедиция с джипове през най-високата българска планина Рила е софийският квартал Бистрица.  Ще се запознаете с представители на два от активните офроуд клубове в страната – Варненският и Софийският. А алтернативният маршрут на организаторите от „Трофи Клуб България”  замества престижното офроуд-състезание „Ком-Емине”, провеждано в предишни години. Така, заедно с групата на джиповете от експедиционния туристически клас ще може да се докосне до красотата на българската природа, без да се подлагате на изключително екстремното натоварване. Но пък екипът на продукцията трябваше да го изживее в пълна степен, за да ви покаже приключението „По Кайзеровия път”...
-
Автор и режисьор - Стоян Радулов, оператор - Владислав Милиев, диктор - Цветан Ватев, музикално оформление - Мариана Вълканова, монтаж - Радосвета Петрова, звук - Борислав Дрянков, продуцент - Георги Крумов. Телевизия Туризъм - виж България!


З минути минало: В старо Панагюрище (късометражен филм)



Ретро Панагюрище и Телевизия Туризъм представят  В старо Панагюрище  - епизод от поредицата "3 минути минало"... С впечатляващия глас на Златко Павлов...
Спомени. Спомени... Впечатляващото местно читалище "Виделина", местността "Кладенчето", старият разсадник, къщите на Попгергьови, т.е. на Княгинята, на Дудекови, на Тутеви, на Лекови, старият "Кемер", сюжет с кобилици край чешмата...
Завинаги съхранени моменти от старото Панагюрище. От старата България...
ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

Епизодът "В старо Панагюрище" е част от проекта "Ретро Панагюрище", включващ още издаването на книгата "Поздравъ отъ Панагюрище" и преиздаването на ретро пощенски картички от Панагюрище.





Рецензията за книгата - четете тук.
Откъс от книгата - четете тук.
Още за книгата - четете тук.
Поръчайте си книгата от тук.

Пътуване към оживялото Възраждане / документален филм


Всеки народ притежава своите основания за национална гордост. За българите това са основаването на една от най-старите държави в Европа, както и техният Златен век през Средновековието... Но може би Възраждането е „най-българското време” – както го нарича Захари Стоянов. Закъснелият, но състоял се български Ренесанс. Времето, когато народът на България получава струите на своя нов живот. Време на личности като Паисий, Левски, Ботев и Бенковски. И както пише Симеон Радев в своя знаменит труд „Строителите на Съвременна България”, именно във Възраждането „трябва да се търсят добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогва над трудностите на една малка държава и над рисковете на една бурна история...”
Филмът „Пътуване към оживялото Възраждане” е именно едно такова вълнуващо пътешествие в миналото и търсене на неговите послания. Той открива истинските впечатления за миналото на българската нация, обхождайки градовете, където са нейните корени... Копривщица, Панагюрище, Мелник, Златоград, Елена, Търново, Габрово...

Сценарист и режисьор - Стоян Радулов, текста четат - Любомир Младенов и Светломир Радев, оператори - Николай Василев, Мирослав Петров и Живка Петракиева, монтаж - Йордан Славов, музикалното оформление - Диана Николова, звук - Борислав Дрянков. Продуцент - Георги Крумов. Филмът се излъчва по Телевизия Туризъм, България.

Потопът в Черно море / документален филм



Къде се е случил описаният в Библията потоп? Защо някои учени имат основания да твърдят, че това е Черно море? Какви доказателства имат?...

Документалният филм "Потопът в Черно море. Истории от Шумерския епос, Библията и археологията" на българската Телевизия Туризъм търси отговорите и разказва за тази твърде любопитна тема, предава думите на най-запознатите по нея български учени. Филмът показва уникални кадри от нашето море, както и невероятни находки.

„Факт е, че от доста време се опитваме да докажем на цялата международна общност и на научната общност, че Библейският потоп, за който става дума и който е описан в Библията и в Шумерския епос, е станал в Черно море”, казва океанологът проф. Петко Димитров. Според н.с. Тодор Димов, специалист по праистория и заместник директор на историческия музей в Добрич, обаче „Библейският потоп е колкото научно, толкова и емоционално понятие, защото съвременните общества и повечето хора като че ли не успяват да осъществят това, което ние праисториците правим - да впишем нашето съзнание в тогавашното време, а не обратно”. Ако се поинтересувате, ще научите, че дълго време Шумер е смятан за първата голяма човешка цивилизация, възникнала през IV хилядолетие преди Христа на територията на Южна Месопотамия. Но само докато в края на ХХ век историческата наука не открива така наречената Варненска цивилизация. Но как това се отразява на теорията за Библейския потоп в Черно море, разказва документалният филм на Телевизия Туризъм „Потопът в Черно море. Истории от Библията, Шумерския епос и археологията”.

Сценарист и режисьор - Стоян Радулов. Текста четат актьорите Светломир Радев и Манол Къков, главен оператор - Николай Василев. Музикално оформление - Мариана Вълканова, звук - Борислав Дрянков. Продуцент - Георги Крумов.
Филмът се излъчва по Телевизия Туризъм, България.

Завръщане в магията на Добърско / документален филм

Документален филм за колоритното и историческо 
село Добърско в полите на Рила планина, България.
__________________
Макар и непознато за мнозина, разложкото село Добърско е пленително, слънчево през лятото и уютно през зимата място, сгушено в полите на Рила, за чиито пътеки и прелести е удобен изходен пункт. В същото време малко селца в България могат да съперничат по богатство на историческото минало на Добърско.
С това село е свързан особено важен момент от историята на Първото българско царство. Легенда разказва, че първите заселници в Добърско били ослепените след битката при Беласица през 1014 година войници на цар Самуил. Те дошли в района, за да намерят изцеление от лечебната вода, която извира тук. Местните хора днес твърдят, че с тази вода е лекувал очите си и Свети Климент Охридски, създателят на кирилицата.
В близост до извора през 1614 година е построена църква, която днес е включена под № 3 в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Храмът „Свети Теодор Тирон и Свети Тодор Стратилат” е неповторил, заради своите икони и стенописи. Образите на светци и библейски сцени в скромната инак църквица са 460 - нещо невиждано на друго място, като се има предвид малката площ,  върху която са разположени. Сред тях е и будещото много коментари изображение на Иисус Христос в космически кораб. Стенописът официално представя сцената на Преображение Господне и е зографско решение за изобразяване на таворската светлина. Иконостасът пък е дело на прочутите майстори от дебърската художествена школа. Самата църква е имала връзка с Охридската книжовна школа и се намира на пътя от Рилския манастир за Света гора в Гърция, по който навремето е минал и отец Паисий Хилендарски, написал първата българска история.
През Възраждането Добърско било най-богатото село в района. Неговите търговци изкупували памука от Северна Гърция и го продавали в Австрия, Германия и Италия. Те били толкова богати, че откупвали свободата си и така в селото им на практика не е имало турско присъствие във вековете на робството.
Но за да видите прословутите добърските баби, за да чуете местните песни, за да се почерпите с хляб, мед и сол, трябва да си пуснете филма...
__________________
Сценарист и режисьор Стоян Радулов. Текста чете Стефан Младенов. Оператори Георги Маринов - Гопето и Питър Костов. Монтаж Татяна Михайлова. Звук Борислав Дрянков. Продуцент Георги Крумов. Телевизия Туризъм.

Филмът "България - наследство от траките" с първа награда


Радостен съм, че моят документален филм „България – наследство от траките“, създаден с екипа на Телевизия „Туризъм“, е големият победител в категория „Телевизионен журналистически материал за туризъм в България за 2016-та“. Наградата ни бе връчена от председателя на Националния статистически институт Сергей Цветарски. На сцената в Централния военен клуб в София на 19 декември 2016-та се качихме ние, авторите - аз като сценарист и режисьор, и продуцентът Георги Крумов. Символичен домакин бе Министерството на туризма - инициатор на конкурса, и министърът в оставка Николина Ангелкова.
В нашата художествена категория второ място зае продукция на ТВ "Черно море", а третото остана за "Травъл ТВ" и трейлъра на поредицата им „Това е България“.
Според мен обаче награди и по-силно гласуване заслужаваха още Мария Милкова за материала й за с. Горно Луково, както и Цвети Атанасова за "Шабла: светлина в безкрая".
Специално искам да благодаря още веднъж на всички, които подкрепиха филма ми при гласуването. Особено много на жителите на родния ми град Панагюрище! Вашата подкрепа ни донесе първото място в Първите годишни награди на Министерството на туризма в категория "Телевизия". Благодаря ви лично от сърце и от името на екипа на филма!
Държа да кажа и още нещо. Прекрасното музикално оформление на лентата е дело на доайена сред музикалните редактори у нас Мариана Вълканова - най-добрата, според мен, а звукът - на перфекциониста Борислав Дрянков. Красивите кадри дължим на главния оператор Николай Василев - работи страхотно и има голям усет за детайла.
На церемонията стана ясно още, че на интернет платформата www.tourismawards.bg по време на гласуването са регистрирани над 100 хиляди гласа за участниците в 16-те категории.
Водещи на церемонията бяха Георги Любенов и Аделина Радева от БНТ, а в нея участваха още възпитаници на Националното музикално училище "Проф Любомир Пипков", както и танцьори от Ансамбъл "Българе".

С най-добри поздрави и пожелания от мен.


С Георги Крумов и Сергей Цветарски след връчването на наградата

Продуцентът Георги Крумов с министъра в оставка Николина Ангелкова
По време на награждаването
Обща снимка на наградените от церемонията в Централен военен клуб
Операторът на филма "България - наследство от траките" Николай Василев
А ето и част от отзивите: