Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Минзухарени легенди


Родопски поляни, изпълнени с вълнуващи минзухари...
Оставям ги да продължат да радват небето над Юндола, както мен ме радваха...
Пречистен от въздух, от красива природа и две свещички в параклиса "Св. Петка" и зареден от границата между два свята - Родопите и Рила, Този и Онзи, мога да продължа през сезоните - а все хубави идват, надявам се...
Когато попадна на такава гледка, сякаш се докосвам до Вечността.
А тя обича легендите.
Латинското име на минзухара е Крокус (Crocus) е от семейство Перуникови. Та, според една древноримска легенда, Крокус бил млад и добър овчар. Веднъж, докато пасял стадото си, срещнал красивата нимфа Смилакс и лудо се влюбил в нея. Изумени от силата на чувствата, които се разгорели между божествената девойка и простосмъртния, боговете решили да ги съберат завинаги. Те превърнали момичето в неувяхващ тис, а Крокус - в прекрасно цвете, което цъфти и през пролетта, и през есента - за да се събира със своята любима...
Според друга легенда пък, преди да се отправи към мъченическа смърт, свещеникът Св. Валентин увил в хартия нежен минзухар. Той тайно го подарил на Августина - сляпата дъщеря на пазача на затвора, в който бил хвърлен заради своята вяра. Още щом разгърнала хартията, девойката прогледнала...
А аз даже нямам нужда от легенди, за да ме вълнуват Юндолските минзухари...
Стоян Радулов

От тишината на мирозданието

"Не с притчи, огласени наизуст,
а с истините, споделени просто.
Поетът е следовник на Исус
или апостол, приближен до Господ."

                           Воймир Асенов

Ние сме и живеем в легенди. Такива, които се раждат от стръковете на нощната трева, от стъпките на мисълта по хиляди пътища и пътеки. Това са легенди, родени от безмълвието. Безмълвие, в което отчаяно търсим необяснимото, необятното, незримото, нечутото, ненамереното, тамошното, красивото, отколешното, бъдното, вечното...
И в началото на тези легенди е Словото.
В началото на нашата легенда е Словото - не с притчи, огласени наизуст, а с истините, споделени просто.
Поезията е начин да си ги спомним. Поезията е път към откриването на нова легенда. Затова Поетът винаги е обърнат към лицето на съществуването. Поетът е следовник на Исус или апостол, приближен на Господ.
Безмълвието се разтваря като книга и чрез Словото ни се разкрива един непознат свят на легенди, вплели в себе си и миналото, и настоящото, и бъдещото ни време. Такава е силата на буквите и на думите. Такава е мисията на Словото - мисия на мъдростта, на пътя, на истината и на живота. И то ни благославя като слушатели на гласове, родени от тишината на мирозданието. И от тази далечна, но всъщност близка страна на красотата ни полъхва крилото на любовта; безмерната нужда да бъдем обичани е утолена. Тогава нашето утре вече не ни притеснява, понеже времената и пространствата нямат значение за легендите. Те са. Словото е. Поетът е. Ние сме. Аз съм.

© Стоян Радулов