Стоян Радулов отново се обръща към миналото на Панагюрище, което е неизчерпаемо по теми и внушения. Читателят се запознава с факти, събития и личности, някои от които по-малко известни, но всички с огромно значение с патриотизма, достолепието, достойнството на поведението на панагюреца.
За основа на повествованието са използвани архивни материали – стари картички и фотографии, както и спомени на хора, които са плод на явно голяма издирвателска дейност.
В книгата доминират морално-етичните и естетически проблеми на времето. Историите са свидетелство за стремежа на обществото да покаже своята национална и духовна идентичност. В този смисъл читателят става свидетел как местното и регионалното придобива силно национално значение.
Стоян Радулов успява да събере научно-историческия и белетристичния начин на изказ. В допълнение към него е сладкодумното и оригинално описание на „епизодите”, напълно в стила на панагюрската традиция. Същевременно под пласта на занимателното слово се крият жилите на истинско самородно „злато” с неизмерима ценност, която се оценява единствено с величието на родовата памет. А еднаквите чувства през различните исторически периоди говорят за проникване на времената, където миналото се съдържа в настоящето, а настоящето е белязано от гена на миналото.
Оживяването на стародавните случки и нрави води до видими съпоставки с днешното ни време. Показвайки неподправената и неповторима атмосфера на старо Панагюрище, авторът не спира дотук. От книгата се прокрадва един смущаващ извод – личностите от миналото винаги са гледали най-първо социалното благо, после своето лично такова. И то не само най-забележителните и общоизвестни от тях, като Райна Княгиня или Марин Дринов, но и другите, макар не толкова познати. За разлика от днес, когато нещата са тъкмо обратно и при липсата на алтернативност.
„Поздравъ отъ Панагюрище” е една възстановка на славното минало на този град, а в контекста на изложението се показват същностни черти на българската народопсихология. Книгата има комплексно значение. Тя е познавателна, родолюбива и краеведска и може да се превърне в културно събитие за този край.
Тодор Каракашев,
поет и есеист, член на Съюза на българските писатели, носител на няколко национални награди за поезия, есе и превод.
Няма коментари:
Публикуване на коментар