“Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)
Това е новата ми страница във Facebook, с която се опитвам да популяризирам родното Панагюрище сред потребителите на мрежата.
Тя е предназначена за и за българи, и за чужденци и цели да привлече вниманието им
към любимия ми роден град. Ако мислите, че инициативата е готина и искате повече хора по света да научат за
Панагюрище, неговата богата история, достиженията на културата, спорта и
бизнеса, да видят неговото изкуство и да го разгледат - отидете на Love.Panagyuriste във Facebook и разпространявайте постерите на града, като ги споделяте в своите профили, страници и групи.
Страницата Love.Panagyuriste е още в развитие и ще бъде обогатявана
постоянно с нови визии, хрумки и категории. Ще се радвам на вашите идеи
и коментари.
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It
is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable
people. See it and love it.
АНОТАЦИЯ
Дали ако поискаме да се запознаем с древността, е задължително да пътуваме чак до Крит, Микена или Троя? Това не е необходимо. Достатъчно е да посетим Долината на тракийските царе край Казанлък или да обходим тракийските могили в Средногорието. Там, в местността Орешака, на 3 километра северно от днешното село Старосел, община Хисар, през 2000 година бе открито най-голямото до момента тракийско светилище - истинска научна сензация. Изпод пръстта на една могила пред погледите на съвремието изникна внушителен храм...
И сред научните среди в България заваляха въпроси. На кои точно траки е бил той? За какво точно е служел? Как е бил построен толкова съвършено преди 2500 години? Дали е възможно това да е Слънчевият храм на Дионис на хълма, описан от латинския учен Макробий?...
Документалният филм „Тракийските храмове в Старосел” също търси отговорите на тези въпроси и дори сблъсква различни теории. Във филма участва откривателят на храма – археолога д-р Георги Китов, както ст. н. с. д-р Валерия Фол от Института по тракология при Българската академия на науките. Зрителите ще добият представа за мащабността и значението на култовите комплекси край Старосел, за предполагаемата им роля в обществения живот на траките. С помощта на възстановки пък ще се пренесат в атмосферата на тракийските мистерии и тайните жречески практики на тази изумителна древна цивилизация...
Голямата история на тракийските култови комплекси в Старосел започва по времето на войните между перси и гърци. Пръв Терес, владетел на едно от племената на одрисите, забелязал персийската заплаха от юг и обединил одриските племена в единна държава. Преданието разказва, че Терес живял 90 години. Персийската заплаха отпаднала, но тракийската държава се запазила. Неин трети пореден владетел станал великият Ситалк. Той затвърдил държавността и бил първият владетел, който накарал гърците от Атина и полисите да признаят траките за равностойни в политическо, военно и културно отношение. Една легендата твърди, че в основния храм край Старосел бил погребан самият Ситалк, който според древногръцкия хроникьор Тукидит, е загинал в този район.
Храмовете край Старосел свидетелстват за това, че нищо не започва от нас и с нас няма да свърши. И при липсата на достатъчно ясни изводи за предназначението им, естествено е да си припомним знаменитата фраза на българския поет Иван Динков, че "всяко творческо наследство е свързано с лъжливи сведения и произволни обяснения". Ето защо и документалният филм на „Футура вижън” не преразказва с подробности историята на това място, а рисува с едрите щрихи от впечатленията на екипа.
Но въпреки наличието на десетки храмове и стотици могили, историята на древна Тракия остава все още загадъчна и непроницаема. Траките не са ни оставили писмени свидетелства и автентични обяснения за себе си и своите строежи... Вече години наред много загадки около храмовете в Старосел остават. Те придават на историята и на миналото ни мистичност, която без съмнение ще продължава да буди нашето любопитство и в бъдеще. Част от нея е разбулена в завладяващия кинематографичен разказ на документалния филм „Тракийските храмове край Старосел”.
Входът на храма под Четиньова могила, снимка - TVT
Тракийските храмове в Старосел
Документален филм / Времетраене 27:00 минути / България
Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм
Сценарий
Стоян Радулов. С участието на археолога д-р Георги Китов и траколога
ст.н.с. д-р Валерия Фол. Оператори Владислав Милиев, Живка Петракиева.
Режисьор по монтажа Цветелина Василева. Музикално и звуково оформление
Мариана Вълканова. Текста чете Цветан Ватев. Продуцент Георги Крумов
Всички клипове от проекта, в който актрисата Мариана Лечева чете поезията на НинаРадулова, можете да гледате и слушате в плейлистата горе.
Устрем
Все още тропот на коне
тревожи
дните ни,
надбягващи се
с времето.
На съвестта
прабългарските мечове
със злобата
и завистта
сражават се.
Все още!
И тъй
към теб,
към мен,
към нас
препуска конник,
на обичта
с доспехите
брониран.
През робства
и пепелища
ръката си
напред е
устремил,
за да текат свободни
на България реките.
Все още тропот на коне
разпъва
мислите,
надбягващи се
с времето.
За да живеем
българи,
със силата
на днешния
и утрешния ден,
в най-вярната
посока
устремени…
Сбогуване
Преди да си отидеш,
обърни се!
Единствената власт
във тоя миг
е да те гледам.
Да милвам с поглед
устните,
лицето
и косите
в минутата последна.
Да те отричам
и обичам
в часа,
превърнал се
във вечност.
* * * На Иван
Животът е сълза -
от
обич,
радост,
мъка,
гняв…
Изтрита нервно със ръка.
И продължавам -
по-нататък.
"Устрем" е така нареченото програмно стихотворение на все още
неиздадената поетична книга на моята майка, което събира в себе си, дори
само в една дума, нейната същност през времето и пространството.
Написано е през далечната 1981 г., когато съм бил само на 9 години, но
далеч не е нито първото, нито последното, сътворено от нея. "Сбогуване" пък е моето любимо...
Майка ми пише още
от ученичка. И до днес споменава с уважение своя учител по български
език и литература в панагюрската гимназия г-жа Вълкова... Никога не съм я
питал, какво я е накарало да заобича литературата и книгите по начина,
по който ги обича. Всяка вечер заспива с книга. Не мигва, ако не докосне
страници... Дори професионално е свързана с писаното слово - завършила е
библиотекознание и библиография и целият й трудов път е минал като
библиотекар - първо в "Оптикоелектрон", а последните 20 години и в
"Асарел-Медет". Всъщност тъкмо пенсионирането й на 1 октомври, което съвпадна случайно или не със световния Ден на поезията, ми даде повода с баща ми и сестра ми да й направим дълго замислен подарък. Поканих обичаната от мен актриса Мариана Лечева да прочете избрани творби от майка ми. След което ги визуализирах и горното клипче е част от този проект.
Майка ми е изчела десетки хиляди томове книги и безчет други
печатни носители... Тя е човекът, който ме накара да разгръщам белите
страници; тайно и подмолно ми открехна един свят, който изглежда е
по-голям от нашия - защото това е свят на въображението и на фантазията.
И през всичките тези години е писала.
Някои от кратките й стихотворения
са публикувани спорадично в местната преса. Но повечето никога не са
виждали "белия свят". През 80-те тя е един от членовете на литературния
кръжок "Богдан Овесянин" в Панагюрище (днес това е литературният клуб
"Виделина"). "Моите стихове съм творила, след като осъзнах какво е да
обичаш", казва майка ми. И доказателствата са в самите тях. Например
това кратко стихотворение по-горе, посветено на баща ми, е писано през
2008-ма. Майка ми, разбира се, има и много други за него и за хората,
които обича. "В окото на бурята" пък е посветено на мен. Понеже все се
"бутам между шамарите", както казва Митко Стефанов, и все търся себе си в
мътилката на житейската атмосфера. "Надежда" пък е за сестра ми, която
носи удивително красиво име. А без надежда, какъв устрем?...
Докато"Извор" е посветено на единствената нейна внучка и моя
племенница... Анна.
Обичам да чета стиховете на майка ми. Те са стройни, точни, лаконични и
добри като нея. Сигурен съм, че на повечето от вас също ще допаднат. Ще
се радвам и да ги чуете в изпълнението на актрисата Мариана Лечева,
която притежава глас дълбок, мек и уютен.
Обичам те, майко!
