В М Е С Т О П Р Е Д Г О В О Р
Знаем, че селищата се крепят на опорни стълбове. Те отразяват като огромни огледала сърцата на жителите си, тяхното любородие и самочувствие. Такъв опорен стълб е нашето читалище „Виделина - 1865“. Когато отбелязваме 150 години от създаването му, 170 години от рождението на първия негов председател Петър Карапетров - Черновежд, и 145 години от първата самодейна постановка в Панагюрище, с умиление връщаме лентата на времето, за да почетем паметта на дейците на културата, които с всеотдайност проправиха и утъпкаха пътеките към изкуството на театъра, на музикално-сценичната дейност, на мащабните спектакли, изнесени на открита сцена…
За кой ли път думите не стигат, за да бъде изразено уважението и признанието към значимия принос в развитието на читалище „Виделина“ на плеядата сърцати професионалисти, сред които са имената на такива панагюрски таланти като режисьор-постановчиците Лука Карайлев и Дочка Кацарева, сценографът акад. арх. Богоя Сапунджиев, актьорите Георги Радомиров, Лиляна Шопова и Василка Сугарева…
Към тях се присъединяват и имената на най-изявените панагюрски самодейци, участвали в театралната и музикално-сценична дейност през последните 50 години: Александър Тухчиев, Ана Ракова, Анка Перфанова, Анна Ацинова, Андон Манев, Андрея Манев, Атанас Ангелов, Васил Говедаров, Васил Славов, Галатион Станев, Георги Карайлев, Георги Кесов, Георги Кожухаров, Георги Чолаков, Георги Чуклев, Делчо Карайлев, Делчо Радивчев, Деян Попов, Димитър Варадинов, Димитър Димитров (Мимо), Дочка Петричева, Елена Толева, Иван Господинов, Иван Колев-Колчака, Иван Радулов, Иван Раленеков, Иван Станчев, Иван Чолаков, Иван Цолов, Илия Тухчиев, Костадин Толев, Крум Босев, Лиляна Дундарова, Лука Зумпалов, Лука Милков, Лушка Загорска - Гевечанова, Лушка Паскалева, Любомир Угринов, Маргарита Търкаланова - Петкова, Мария Сапунджиева, Никола Карайлев, Никола Скачков, Никола Тенекиджиев, Никола Узунов, Николай Ангелов, Петър Шопов, Продан Калоянов, Радко Богоев, Райна Чоролеева, Симеон Петричев, Стефан Петришки, Стефан Рапонджиев, Стоян Бътовски, Стоян Раленеков, Тодор Костурков, Цветана Кукуряшкова, Цвятко Ценов, Цонка Манева - Сугарева, Юлия Богоева, Яко Милков и много други…
В настоящата книга подробно са отразени паметни моменти от историята и възходящото развитие на театралната и музикално-сценичната дейност при читалище „Виделина - 1865“ в град Панагюрище.
Любовта ни към театралното и музикално-сценичното изкуство, както и съхраняването на богатата традиция на читалището ни мотивираха да приемем предложението на неговия председател Спаска Тасева за съставянето на този сборник.
Той е плод на огромен порив за общуване, но и същевременно за правдив, точен и възможно най-пълен хронологичен ред на паметните моменти в средногорската, както я нарича Георги Пашов, „театрална крепост“, какъвто несъмнено е град Панагюрище. Книгата е израз на извървения градивен път през годините - от първите плахи сценични изяви до най-високите върхове на театралното изкуство. Тя е памет за израстването на цели поколения от всеотдайни изпълнители, носещи в себе си и показващи духа на времето, в което са живели и творили.
Целта на настоящият хронологичен сборник е да възпламени отново виделината, озарила миналото, да отправи оптимистичен поглед към бъдещето, защото „никоя крепостна стена не спира безмилостната кавалерия на часовете“, както споделя Георги Господинов в романа си „Физика на тъгата“. Книгата стъпва върху богатата традиция на самодейното изкуство в Панагюрище и тя не би била възможна без тази значима основа.
Разгръщайки страниците на книгата, ще се убедите, че в нея се намират само частици от истината за това какво се е случвало през годините в читалищната театрална и музикално-сценична дейност. Другата част, която е свързана с емоцията от преживяното, с часовете, с дните, с годините, отдадени на любимото изкуство, на партньорството и взаимовръзката с прекрасни и талантливи хора, със съприкосновението с публиката и нейната любов - не бихме се наели да опишем, защото те са необятни… Всеки актьор, например, е частица от една вселена, каквото е театралното изкуство, и за него би могла да се напише отделна книга.
Но би било хубаво, докато четем, в мислите си да се изправим и с аплодисменти отдадем нашето уважение и благодарност към труда на стотиците самодейци, работили всеотдайно през годините от създаването на читалище „Виделина“ в Панагюрище през 1865 г. до днес. Една голяма част от тях вече ги няма между нас, но пламъчето от свещичката за всеки един, като светъл спомен блести в умовете и сърцата на живите и ще озарява пътя на продължителите на това благородно и свято дело.
Спомените за делата на дадена личност са като стъпки в пясъка, които вълните на времето могат да заличат… Но написаното слово остава, за да имаме памет.
Признаваме, че внезапната идея и въодушевление, с което започнахме работата по книгата, се превърна в стотици часове тежък събирателски, организаторски и творчески труд, който ни отне повече от очакваното време. Но този сборник е колективно дело. Неговото издаване стана възможно благодарение на спомените и запазените архивни материали и снимки от десетки настоящи и бивши самодейци, от техните близки. На тях изказваме искрената си благодарност за отзивчивостта им. Фамилните и личните си архиви отвориха: Боянка Чалъкова, Виолета Савова, Георги Пашов, Георги Радомиров, Гроздена Петканска, Дана Карайлева, Делчо Кукуряшков, Делчо Чоролеев, Дочка Кацарева, Евгения Йончева, Иван Радулов, Ирина Пелтекова, Катя Гявурова, Крум Босев, проф. д-р Лъчезар Цоцорков, Манол Панчовски, Марин Карамаринов, Маргарита Търкаланова, Нели Даскалова, Николай Попов, Нора Кунчева, Стефан Рапонджиев, Стефан Петришки, Стоян Бътовски, Тотка Шопова, Цветана Тенекеджиева, Юлия Толева – Богоева, Яко Калпаков, Янко Узунов.
Изказваме своята най-гореща благодарност за проявената съпричастност и към работещите в Общинска администрация - Панагюрище, в Градска библиотека „Стоян Дринов“, в Читалище „Виделина - 1865“, в Градски исторически музей, в Обединена школа по изкуствата „Евгений Зумпалов“, които ни оказаха ценно съдействие при издирвателската и събирателска дейности, съпътстващи подготовката на хрониката.
Така работата по съставянето на сборника се превърна в едно безконечно и жадувано общуване, за да оживеят паметни моменти от развитието на театралната и музикално-сценичната дейност в Панагюрище, за да възкръснат редица мили и пъстри случки. Това общуване за сетен път доказва, че „животът не е физическо измерение, а духовно“, както споделя звездната българска актриса Цветана Манева.
Към пионерите на театралното изкуство в Панагюрище, към всички ръководители и участници в спектаклите през годините бихме искали от името на вярната панагюрска публика да отправим думи на признателност и преклонение за техния талант, думи на благодарност за проявените ентусиазъм и упоритост, за удоволствието от споделените мигове заедно.
Специални благодарности заслужават и основните спомоществователи на театралната хроника, без чиято подкрепа отпечатването й не би било възможно. Това са Община Панагюрище, която от години реализира Проектът за подкрепа на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно”, Фондация "Асарел-Медет", Фондация „Цоцорков род” – Панагюрище и лично – проф. д-р Лъчезар Цоцорков.
Самите ние като самодейци, а Иван и като организатор на читалищната дейност в почти всичките й форми, и бродил над 30 години в нейните дебри, сме изпълнени с оптимизъм и вяра, че интересът на самодейците към театъра и музикално-сценичната дейност в Панагюрище е жив и ще продължава да живее. Защото, както казва изкуствоведът доц. Севелина Гьорова, „Какво е предназначението на театъра, ако не да даде на хората малко надежда!“…
Нина и Иван Радулови
 |
| Корицата на книгата. Художествено оформление - Стоян Радулов |
„Както вас, така и мене ме боли сърцето за читалището и за неговото преуспяване... А пък на сегашните млади панагюрци - оставям да довършат захванатото от мен и то честно, и добросъвестно…“
(Петър Карапетров – Предначинателят)
„От Панагюрище омаята на театъра постепенно и трайно обхваща целия район. Интересните постановки стават причина тази част от Средногорието да бъде наречена „Театрална крепост”.
(Георги Пашов)
„Само да имаш очи да гледат и уши да слушат, това е театърът - художествено отражение на заобикалящата ни действителност!“
(Лука Карайлев)
„Театралната сцена присъства незримо в тези панагюрски хроники и благодарение на тях отново възкръстват постановки, актьори, режисьори, сценографи, шепотачи (суфльори), осветители и сценични работници, за да дадат опора на съвременните им последователи.”
(Георги Керкеняков)
„Вярвам, че книгата на Нина и Иван Радулови ще запознава с историята на „панагюрския театър“, но и ще довежда нови самодейци в читалището. И в това е големият смисъл на техните родолюбиви усилия.”
(Мария Бегова)
Театър театрува три века
(по вестници)
В М Е С Т О П О С Л Е С Л О В
С интернет вече нямам
нужда да прелиствам страници
В края на този прекрасен сборник, посветен на театъра в Панагюрище, дойде ред и да се отделим за малко от предмета му, за да хвърлим един привидно страничен поглед върху вестниците. Както сте видели сами, те присъстват зримо в хрониката на времето тук. Нещо повече – вестниците са основен нейн носител.
Кой ли пък в днешно време чете вестници, още повече - местни?
Ето, че се наложи да бъдат „прегледани”; да бъде издухан прахът от подвързаните им течения в градската библиотека, за да се разлисти пред нас светът на панагюрския театър. Нали самият театър е „удоволствието, което ни дава един артист, като ни показва един свят в повече”, както пише Пруст в „По следите на изгубеното време”. Е, сякаш времето на местния, читалищен театър вече не е „изгубено” и неговата „вълшебна виделина” изгрява отново с пълна сила – а до голяма степен това дължим тъкмо на вестниците.
Като разпространител на какво ли не днес интернет е вездесъщ, но когато споменават думичката за първи път през 1974 г., театърът в Панагюрище е вече столетник. А интернет и хабер си е нямал за който. И ето тук се намесва отпечатаното вестникарско слово. Няма да ви занимавам с “
В началото бе словото” от “
Държавата” на Платон, или от евангелието на Йоан... Макар още древните народи да са вярвали много в силата на думата при нейното произнасяне, а още повече – при записването й. В Египет богинята Изида, за да може да възкреси любимия Озирис, е трябвало да знае истинското му име. Словото е магическата съставка в нашето Аз, Буки, Веди, Глаголи... Но все пак тези неща е важно да бъдат казани, за да стане ясна тезата ми.
А тя е проста: че съставянето на настоящата хроника на сценичния живот в Панагюрище, която (не е ли удивително!) е разположена в три века (дотук, до 2015-та), буквално не би било възможно без наличието на множеството дописки, съобщения, анонси, статии, очерци, интервюта, репортажи и отзиви в панагюрската преса – още от времето на Стоян Власаков, създателят на в. „Оборище”, та до днес, когато вестниците в Панагюрище са най-малко пет (общински, градски, училищни) и когато уверено стъпват и в интернет.
В този разтег от време са се появявали и са изчезвали различни периодични печатни издания, но поучителното е, че са успели да съхранят на страниците си (прошноровани и прономеровани) важните събития за своето време. А сред тях – и животът на панагюрския театър, естествено – по дати и с афишите му, с поканите, с възторзите... Да, вестниците не са единствената ни памет – доказват го и изворите в историческия музей, и десетките книги от местни автори, и книгата за дейността на читалището – но са огромна част от нея.
Как иначе бихме разбрали, че само десет години след първото представление в Панагюрище постановките се посещават толкова „
много”, че старото училище на д-р Лонг, където тогава се играят, вече не събира желаещите да ги гледат. И че
„трябва да се направи особен театър”, според Иван Оряшков, „
за да може да се събира тоя народ.” Че после и как точно е построено читалището. И как век по-късно за три години е вдигнат и Театъра дом-паметника, а
„само Миланската Ла Скала е изградена в по-кратки срокове”. Т.е. езикът във вестниците е многопластов и богат – съобщава фактите, но ни дава и оценката на съвременниците; говори и за събитието, и за въздействието му; извлича цветни и релефни детайли, в които оживяват или цели представления, или поне моменти от тях.
Без вестниците не бихме могли да върнем времето до 1890-та и да научим за младата учителка Вела Мицулова, която е първата жена на панагюрска сцена, осмелила се да излезе срещу тогавашните предразсъдъци, току-що завършила Американската гимназия в Самоков. Според зрителите
„дебютът на Вела Мицулова бил „чудо на чудесата“, което породило в публиката чувство на възхищение и благодарност“, както пише Атанас Сугарев в споменатата не веднъж статия „
Театралният живот в миналото“, и даже на сцената в нея се влюбил бъдещият й съпруг. Ето за такива любопитни подробности става въпрос. А те са запомнени само от вестниците.
Но стига с примерите – да не преразказвам книгата. Важното е, че както отбелязва в рецензията си за нея Георги Керкеняков,
„театралната сцена присъства незримо в тези панагюрски хроники и благодарение на тях отново възкръстват постановки, актьори, режисьори, сценографи, шепотачи (суфльори), осветители и сценични работници, за да дадат опора на съвременните им последователи”. И че
„книгата сполучливо отговаря на необходимостта от енциклопедична информация за развитието на самодейния театър в Панагюрище”, затова и
„време й беше да се появи, за да се запълни една празнота в хрониката на културния живот на Панагюрище” (отново Керкеняков).
Разбира се, че при
„едно внушително и като намерение, и като обем изследване”, както пише в своята рецензия за сборника
Мария Бегова,
„проучването на толкова дълъг период, неизбежно предполага и някои пропуски на имена или факти”, то трябва да се подчертае
„стремежа на съставителите на хрониката да бъдат представени във възможната максимална степен лицата и събитията, създали и поддържали читалищната самодейност, и завоювали театралната слава на панагюрското читалище”. Сигурно обаче е едно: благодарение на вестниците тези „
пропуски” са сведени до минимум. Чрез тях, например, са засичани и сравнявани имена и дати с други източници, за да бъде всичко възможно най-точно поднесено.
С три думи – благодарности към вестникарите. Към панагюрските вестникари. На които дължим голяма част от паметта си за панагюрския театър, за неговите постановчици и артисти.
И накрая – колко ми е хубаво, че имам неразривно родство не само със съставителите на настоящата театрална хроника (които са мои родители – за неинформираните), а тъкмо с вестникарите. И то - панагюрските... Тъй като аз съм господарят на думите, мога да ги кажа, но и да си ги взема обратно... Но когато ги напиша (или отпечатам) с мастило, те остават осмислени и зрими. И започват нов живот...
Театре, театрувай!
Стоян Радулов
СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
Книга събра театралите на Панагюрище по повод първото представление в града през 1870 г.
