5 върха за 24 часа / документален филм

Възможно ли е един човек да покори петте най-високи планински първенци в България, и то в рамките само на 24 часа? На този въпрос отговаря документалният филм "5 за 24" - коопродукция на Телевизия Туризъм - TVT, и XCoSports. Главен герой е европейският ни вицешампион по ориентиране Кирил Николов - Дизела, който е един от най-добрите планински бегачи на България, атлет и редовен участник в различни екстремни състезания.

От подножията до върховете Мусала, Вихрен, Ботев, Руен и Черни връх Кирил Николов показва екстремно натоварване, бягане и ориентиране. Така петте най-високи върха на петте най-високи планини в България се превръщат в цел и смисъл на един човек, чиито лични граници, изглежда, далеч надхвърлят скалните им хребети...
Това са близо 100 километра по пет различни планински трасета и почти 7 000 метра денивелация.
32-минутнтата лента е заснета от екип от няколко оператори, сред които Симеон Григоров и Георги Михайлов, сценарист и режисьор е Стоян Радулов, монтажът е дело на Борислав Дрянков, а изпълнителен продуцент е Георги Крумов.

Филмът бе представен на XCo Film Fest в столичния Cinema City Paradise, който се проведе в рамките на българския показ на най-успешните ленти от Международния фестивал за документални планинарски филми Banff Mountain Film Festival, 18 и 19 февруари 2014 г. 

Прожекцията на "5 за 24" бе на 19 февруари от 19:30 часа.

След това лентата се завъртя по Телевизия Туризъм - TVT.

Да бъдеш или не: ние просто съществуваме, букваме, лайкваме...

"В потайна самота и вътрешно мълчание 

води Бог душата, кога желае да й говори насаме. 

Искате ли да кажете нещо Богу, трябва да мълчите."
Михуел де Молинос, из "Дyxoвен водач", 1:129, 132

Подготвяйки публикацията за един от най-изявените и първи толстоисти в България, панагюрецът Георги Шопов, се наложи да обърна малко по-съсредоточено внимание върху живота и възгледите на Лев Толстой.
Много от неговите съвременници са го възприемали като сложна и парадоксална личност, заради неговите религиозно-моралистични и аскетични възгледи, които възприема през 80-те години на ХІХ-ти век и които в крайна сметка го превръщат по-късно във влиятелен морален философ и дори социален реформатор.
В последните години от живота си Толстой, изхождайки от буквалното тълкуване на религиозното учение на Иисус Христос, най-вече на Проповедта на планината (евангелията на Матей и на Лука) и нейните девет блаженства, става ревностен християнски анархист и анархопацифист. Неговите идеи за ненасилствена съпротива, изразени в книги като „Царството Божие е вътре във вас“, оказват силно влияние върху по-късните водачи на движението за ненасилие, като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг.
Отразяват се и на много мислещи и търсещи българи в началото на ХХ век, включително на Георги Шопов и Николай Лилииев, както споменавам в публикацията.
И това, след като самият Толстой на младини е бил участник в Кримската война и се е бил на позиции около Силистра срещу Османската империя. А може би точно заради това - видял е сам ужаса на бойните действия на първата "модерна" война, в която се изплозвали вече телеграф и железници...
В учението си Толстой поставя нравственото самоусъвършенстване на човека като смисъл и цел на живота и единствен път към Бога. Самоусъвършенстването е възможно само чрез практическо изпълнение на планинската проповед на Христос, която е лично дело за всеки човек, тук и сега и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. Самоусъвършенстването според толстоистите включва и отказ от прилагане на насилие, неучастие в насилствени институции, неотвръщане на насилието с насилие...

"Толстой на оран", художник Иля Репин, 1887 г.

Представете си сега потомъкът на един дворянски род с 500-годишна история, с огромно влияние не само в двора, но и в цяла Русия, и то не само защото е автор на романи като „Война и мир“, „Ана Каренина“ и "Възкресение", да загърби целия си живот и потекло в името на убежденията си. Отлъчен е от руската православна църква, религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия. Самият той се отказва от частната си собственост върху земята и имението си, от авторските си права върху гениалните си произведения, като започва да работи земеделски труд...
Значи, в началото на ХХ-ти век хората все още са мислели в нравствени и духовни категории, запленявали са се от философски системи, търсели са път към нещо по-съвършено и висше от това, което сме. Опитвали са се да бъдат. При това нямам предвид единствено Толстой; да вземем още Николай Рьорих, Петър Дънов, Алберт Айнщайн, Николай Райнов...
А днес?
Днес просто съществуваме, консумираме, букваме, лайкваме, мислим еднакво и за всичко ни е виновна - глобализацията ли?!... Хм...