Семейство в уловени "Мигове"

Редакция и художествено оформление, Панагюрище-Пловдив (2004)

Тази книга се появи по повод 60-годишнината на баща ми Иван Радулов. Той отдавна пишеше изключително забавните разкази от своя живот, с които ни разсмиваше като малки. Но не публикуваше. Затова с майка ми Нина решихме да го изненадаме. Събрахме всичко, оформихме го криво-ляво, издадохме го и му подарихме тиража навръх празника. Баща ми щеше да получи инфаркт от изумление. Остана без думи. Но затова пък цял живот е намирал верните думи и най-вече вярното поведение към семейството си.
Стоян Радулов

Стихотворението "На баща ми" можете да прочетете тук

За уловените мигове
(послеслов)
Убеден съм, че писането има една основна функция - да сближава хората. И че в крайна сметка литературата няма как да отстъпи от това си призвание. Въпреки следващите една след друга дълбоки промени - обществени, мисловни, писателски.
Настоящата книга набързо може да бъде отнесена към периферията на съвременната българска литература, дори далеч от процесите, които кипят в нея днес. Което само по себе си ще бъде смешно, дълбоко невярно. А и в крайна сметка - неважно, тъй като преди всичко това е една дълбоко лична книга, без никакви претенции. Пък и зависима от езика и същевременно с това обогатяваща се, и обогатяваща го, литературата не остава вярна само на едно течение и не върви само по един утъпкан път. В еклектиката си тя преоткрива постоянно света и го приближава в очарованието му, към всеки, дръзнал да отвори широко сетивността на четенето (любимо занимание впрочем на Радулови).
Писани в различни периоди и носещи самооценката (дори равносметката) на баща ми Иван, неговите творби, включени в този сборник, всъщност са собствения му автопротрет от уловени житейски мигове. При това заредени от силата на наблюдението, претворено в майсторски разказ с неповторимо въздейсвие.
Идеята да бъде издадена тази книга представлява желанието и смелостта на моето семейство да потърси близостта в себе си открито, да я сподели с всички и с протегнати ръце да помоли за същото. При това с увереността, че всяко усилие в тази посока си струва.
Бях дълбоко удивен след първите прочити на разказите на баща ми. Неговата чувствителност доби за мен други измерения. Както и чувството му за хумор, което познавам вербално от най-ранно детство. Бях удивен най-вече от емоционалните дълбини, в които беше задълбал, за да преоткрия впоследствие същността на мъдростта.
Възхищавам се на майка ми, която в предаността към чувствата си реши да му направи този смел и красив в откровенността си подарък. При това след дългогодишен брак, който сам по себе си е постижение.
Гордея се, че имам такива родители, че аз и сестра ми принадлежим на това семейство. И се радвам, че мога да споделя всичко това открито.
Стоян Радулов

Повече за творческото ми битие ще откриете тук