"Да пишеш е противоестествено. Поетът винаги е бил изключение." Казва един от поетите. "Но кой би искал да си просне така душата!?" Попита ме веднъж друг от тях.
Как кой? Приятелите!
Колко много са те в личната ми библиотека!
Приятелите. И написаното от тях.
Това е само малка част.
Затова реших в страницата Сюжетите на Радулов в социалната мрежа - в продължение на много, много дни да публикувам по нещо малко от всеки. По една песъчинка. Защото всеки от тях е цял свят, а Фейсбук е малък.
И така започна да се образува албумът с хаштаг #ДУМИотПРИЯТЕЛИ.
Започнах обаче с един от тях, който не успя да види поезията си в книга и си отиде твърде рано... Любомир Джевелеков - това е негово стихотворение, записано върху страничка от тетрадката му с поезия, която приятели тиражираха на циклостил и разпространиха апокрифно на 13 май 2005 г. по време на паметна вечер за него, наречена "Цвете за Любо" - няколкочасов своеобразен концерт-бенефис.
Проектът продължава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар