И как завинаги ще си остана сред поляните,
потънал в лавандулената миризма.
Как ще се вглеждам в тревичките и в храстите;
не в градското си жилище и в шумните трамваи
и не в студените софийски булеварди;
не в калните сокаци на панагюрските бунтовни улици;
не в празните прозорци на надеждите
и не във разпилените конфети мимолетно щастие.
А именно в тревичките и в пеперудите
и в тяхната божествена алхимия...
Стихове Стоян Радулов
Избуяла, ненаситна пролет... Снимки Стоян Радулов |
Няма коментари:
Публикуване на коментар