Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Черги...


Черги

Греят от багри старите селски носии,
звънтят пендари и се радват на булка.
Греят от радост и в Тодоро̀ви кушии –
момчешки игри, викове, смях, люлка...

Като в песен народна се сбира село̀то,
сякаш сватба насам иде голяма.
Като в приказка шарена хорото
върти се. Празник е, да тъгуваме – няма.

Тук жена меси погача и плаче –
за мъж ли, за дъщеря ли – не зная.
Там мома е целуната от красиво юначе
румени бузите ѝ, в погледа – злачна омая.

Зад шиндите мъж води млада кобила,
под калпака запретнал е цвете.
Зад чешмата невеста с очи го съблича
и дете незаченато ражда му вече.

Този кокалест възел като на старчески пръсти
дали ще развърже жената над стана?
В този пу̀сти живот е важно кросно̀то.
И да не оплиташ орисията със ина̀та.

Стихове Стоян Радулов

Снимки © Стоян Радулов

Сезонът на мълчанието

І
Ако само леко ме докоснеш
и очи откъснеш от тавана,
ще те целуна.

Ако си захвърлиш самомнението,
ще ти призная пазена
до болка дума.

Така студено е
в сезона на мълчанието.

ІІ
Каменният тътнеж на тишината ме убива.
            Говори ми,
за да чуя, че в скалите има незабравка жива.

(Из поетичната книга "Абсолютно: Любов")

Сенки, еп. 4. Още снимки от Стоян Радулов - във Фото-култ
* * *
...И по водата прописах:
- Познавам ли на истината зноя,
на чувствата – дълбоките нива?

- Когато благодатни мигове
в извора на любовта откриеш,
усещане за глъбината свежа,
понятие за истина ще придобиеш.

Стихове и снимки Стоян Радулов

Сенки, еп. 2. Още снимки от Стоян Радулов - във Фото-култ