Черги
Греят от багри старите селски носии,
звънтят пендари и се радват на булка.
Греят от радост и в Тодоро̀ви кушии –
момчешки игри, викове, смях, люлка...
Като в песен народна се сбира село̀то,
сякаш сватба насам иде голяма.
Като в приказка шарена хорото
върти се. Празник е, да тъгуваме – няма.
Тук жена меси погача и плаче –
за мъж ли, за дъщеря ли – не зная.
Там мома е целуната от красиво юначе
румени бузите ѝ, в погледа – злачна омая.
Зад шиндите мъж води млада кобила,
под калпака запретнал е цвете.
Зад чешмата невеста с очи го съблича
и дете незаченато ражда му вече.
Този кокалест възел като на старчески пръсти
дали ще развърже жената над стана?
В този пу̀сти живот е важно кросно̀то.
И да не оплиташ орисията със ина̀та.
Стихове Стоян Радулов
Снимки © Стоян Радулов
