Острака: раждането...

Колко интересно може да бъде понякога в един леген... Моето малко море, когато ми се прииска... Потопен в кръговрата на сезоните, лятото очаквам - и отново своето вълшебство да ми подари...
___________________________________
* Острака - от гръцки - мидени черупки. При древните египтяни това са били люспи от варовик или чирепи, използвани от техните художници за скици, както и за писмени бележки.

Откровения и светлини

Откровение за нас самите
Запази ни дъха с целувка -
да помним що е да сме живи.
А сме благодарни  - като Юди,
запечатали най-силната му изповед.

На всичките посоки седем
ще се разлетим - предначертано е.
В слънцето му можем и да изгорим -
че полетът е пълен с рискове не знаем.

И как със пълни дробове
поемаме към своето безсмъртие.
С библейската ни изневяра
дано не ни запомнят бъдните...

Храмът
Между света на сезоните,
където времето спира да си почине,
има светъл храм, миров -
и носи моето име.
След много болки, дарени от дните,
като лист отронен
долитам по божия воля
в храма кристален,
коленича и се моля
пред олтара бащин, пред лика на Адама
с дебела свещ от покаяние в ръцете -
Създателю, благодаря за житейската драма,
за моята щастлива монета.
А после храмът ми проговаря
с ангелски хор и с поучителна служба...
Това междувремие,
всемирно слънцестоене, разбирам,
е в моята кожа
човешка и груба.

Цялата вечност
Оттук,
          през пътя,
                          в силата му
                          и в целта му
                                              тя е...

Стихове Стоян Радулов
 (Из поетичната книга "Пътуване към Акаша")

Художник Цветан Панчовски.Повече за художника четете тук