Не обичам часовниците - сравняването на живота ми по тях, ми предизвиква напрежение. Когато бях дете, някой ми подари часовник - така и не помня какво се случи с него. Неизмереното време, онова без обем, тегло и дименсии, е моето време. Дните, датите, седмиците и годините не ме вълнуват. Броенето, числата, и описването на света в цифри също не ме интересува. Моето време е пълно с мистика и хубави тайни, които или си представям, или чакам да науча - но с търпение. Обичам да си фантазирам за разни места, все непознати, мистични, шарени и красиви, обитавани от добри и интересни хора. Пътувам и по атласите, и по картите, и по интернет, и между паралелите и меридианите. Животът е пътуване, опитвам се да го осмисля по този начин. Харесвам напечатаните книги и нарисуваните от художнически ръце картини - само така усещам, че творчеството има и плът, освен виталност. Не знам дали Спиноза е прав, като смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър - знам само, че не съм съгласен с него по отношение на себе си. Исках и искам да бъда много неща, освен това, което съм в момента. Пораснах и осъзнах, че не всяко желание води до очакван резултат. За съжаление съм обречен да си остана Стоян Радулов - приех го и се опитвам да се откривам по малко в неговите книги. Думите и историите, които разказват, ме осмислят. Знам, че има и по-добро занимание от писането на проза и стихове - четенето на такива. Затова често се откривам в думите, написани от други; чувам се в звуците, изсвирени или изпяти от други; виждам се в мазките, нарисувани от други. Всички те са моите истински близки. Понякога съм тъжна нота от акордирано пиано, друг път съм игрива мелодия от тамбура. Обичам да звуча между баирите - като ехо от света и от самия себе си; харесва ми да се нося и над водата - като вълна от ефира на съществуването...
-
Ето така става, когато Лилия Радоева - Дестарди ме провокира с откъси от Хорхе Луис Борхес, като например този:
"Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от ХVІІІ век, етимологичните изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара."
Стоян Радулов, текст и илюстрация (авторски акварел)
