Светлописна летопис на Панагюрище

 Рецензия за книгата "Поздравъ отъ Панагюрище" 

„Поздравъ отъ Панагюрище“ е необикновена летопис, в която „пробегът“ на образ и слово създават една не само документално истинна, но и динамично въвличаща атмосфера, в която страниците на един колосален по обем материал не тежи, а интригува до последната си страница. Фотопробегът на Радулов започва от историята на новото изкуство, с първата снимка от 1826 г. на Жозеф Ниепс, първата поздравителна картичка, издадена в Лондон през 1840 г., за да продължи в пределите на България – от първата снимка на оркестъра на унгареца Шафран от 1851 г. до индустрията на пощенските картички след 1860 г... Без да пропуска теми като картичките, свързани с Княза и неговото семейство и появата на т.нар. „откритки“ от времето на войните, които за разлика от „затвореното писмо“ служат и за пропагандни цели, в които масовият тираж играе модерна роля, позната и до днес под други форми на рекламата...
Книгата „Поздравъ отъ Панагюрище“ – първа част от тритомната поредица – е структурирана в 4 дяла: „Ретро фото, картички и честитки“; „Споменъ отъ Панагюрище“; „Неизвестни, незапомнени, недооценени“ и „Винтиджъ отбивки и отклонения“. При това всеки от тях съдържа потенциала да бъде разгърнат в отделна книга.
Едно от достойнствата й е, че тя разполага панагюрския си ракурс именно в този широк контекст на световната история на „светлописа“ (както е първоначалното название на фотографията) и светлописците и го прави по такъв начин, че първите панагюрски имена в българската фотография Иван Зографов и Лука Каралеев стоят убедително вписани по достойнство в нея!... В съзнанието ми дори възникна, макар да не е назован, закономерният паралел между личностите (и прозвищата) на панагюрския самоук художник (изрисувал прекрасната Лекова къща), участника в Априлското въстание, подготвил знамената, следосвобожденския светлописец Иван Зографов и национално известния революционер, художник и фотограф Георги Данчов-Зографина...
Още в уводните си думи авторът подчертава безспорния факт, че Панагюрище е град с национална памет и самосъзнание, град – символ на родолюбие... И с това „проявява“ като на фотолента логичната „привилегия“ заснемането на историята на града да бъде дело на най-видните фотографи на своето време! И я онагледява чрез фотообразци от серията, посветена на 25 г. от въстанието, знаковите възстановки на местата, събитията и поборниците на Април 1876, заснети от Иван А. Карастоянов, а някои от тях издадени и от Иван Краваров в Пловдив; прекрасните снимки на църквата „Св. Георги“ и на панагюрки пред старата чешма до нея от светлописеца Иван Баждаров. Трима големи Ивановци на фотографията споделят визуалната си страст към столицата на свободата! Последвани от многотиражните картички на именития Григор Пасков, кореспондент на „National Geographic“, и от фотосюжетите на Г. С. Георгиев.
В историческия „пробег“ на приносната книга не са подминати и нелицеприятните периоди и моменти от историята на Панагюрище – с разорението след погрома на въстанието и обедняването и упадъка му след Освобождението. Именно на този печален фон е още по-епична битката за възстановяване и икономическо въздигане на града – чрез килимарството, донесено от арменеца Оханес Бохосян. Тук ненатрапчиво, почти елегантно е поставен един важен акцент за народопсихологията на панагюреца, държа да го откроя: когато в града идват и американските арменци, изкушени от евтината работна ръка и похватността на панагюрските килимарки, в резултат на което конкурентната среда става застрашителна именно за потомците на начинателя на този поминък, те създават производството на хавлиени изделия, превърнато в по-късни времена в индустрия, до днес едно от емблематичните производства на града!... Правдиво е изследвана историята и в текстове като: „Политически стасти, бесове и последствия. „Бял терор“ и смърт на земеделците в Бъта“, разкриваща съдбата на дванадесет земеделци от съседното село начело с кмета Благой Ендаров, избити в местността Цареви ливади. Освен че е малко известна, тя е и доказателство за честното, политически необременено перо на Стоян Радулов! Още по-приятно ни изненадва то, когато в словописната му дарба долавяме и исторически хумор, какъвто проблясва в сюжета „Нелегалната съпротива и големият влаков обир. Как Делчо Спасов задига 12 милиона лв. И защо му бяха?“. Много силни са и страниците, посветени на неукрасената истинна картина на трагичната съдба на синовете на Райна Княгиня и Васил Дипчев след 1944 г. или болезнената тема за безследно изчезналите, „затрити и погинали без съд и присъда“ 50 панагюрци, изброени поименно...
Разбира се, гръбнакът на светлописната летопис са вдъхновяващите теми, отколе свързани със славния ни възрожденски град – от етнографските сюжети като седянката, хорото и трудовите делници, през честванията на Априлската епопея в снимки, изграждането на мемориала на Априлци и патетиката на честванията на епопеята с театрализираните възстановки; създаването на мемориала на априлци на Маньово бърдо; на Театър-паметник-читалище-музей „20 април 1876“; самодейният успрем; електрификацията на града и създаването на радиоапарат „Бекоп“ от инж. Н. Белопитов; социалистическият гигант МОК „Медет“ и после – МОК „Асарел“; изграждането на Панагюрските колонии – „убавинята“ на панагюрци... Навсякъде в тези теми присъстват интересни, неизвестни, интригуващи щрихи като например драматичната хроника на жп линията Пловдив – Панагюрище: самият цар Борис кара локомотива на откриването й; през 2002 г. тя е закрита точно по времето на неговия внук Симеон Сакскобургготски, за да бъде отново отвоювана от съгражданите ни през 2006. Или историята на килимарството през изработването на великолепната завеса „Жар птица“, която и днес краси сцената на Народния театър... Тези ярки, живи и физиономични щрихи ни карат да преоткриваме късчетата история по нов начин, колкото и обичайни на пръв поглед да изглеждат. Когато към тях се добавят и възхитителните снимки и пощенски картички, концентрирали дъха на времето, Радуловият „Поздравъ отъ Панагюрище“ става наистина уникален!
Авторът е извършил забележителна изследователска работа в множество държавни, градски и частни архиви, изчел е хиляди страници изворов материал, пропътувал е километри из близките села и градове на Панагюрище: Поибрене, Бъта, Баня, Попинци, Стрелча, Копривщица, Хисар, Пловдив, бил е максимално добросъвестен и прецизен в своите „винтидж отбивки и отклонения“ в търсене на панагюрските следи...
Но кое е онова, което прави книгата му много повече от албум със стари снимки и от поредното краеведско историографско описание на града? Отговорът е категоричен – журналистическият талант на автора да борави с кратките историографски форми. И още – в обичливия майсторлък, умението да организира и композира огромния масив от информация, трупан с десетилетия, като постави точните фотоизображения на точните места!
Постигната е една мащабна мозайка от знакови фрагменти из историческата хроника на Панагюрище и Панагюрско, останали запечатани във визуалната памет на старите снимки, картички, илюстрации. Мозайка от толкова изразителни фрагменти, че да изискват и вдъхновяват активността на читателя, който със силата на въображението си да доизгражда картината – цялостна панорама на битието на Панагюрище на ХХ век, пресъздадена чрез конкретиката на възлови исторически моменти и емблематични фигури на национално известни и напълно забравени личности и техните светли и тъмни истории, снети в чудото – синтез на словописа и светлописа.

Катя Зографова, 
литературен историк, есеист, главен уредник в Национален литературен музей – София, член на Сдружението на българските писатели, на Дамския литературен салон „Евгения Марс“ и на Женското патриотично дружество „Райна Княгиня“.

За първите фотографи в Панагюрище - четете тук.
Друг откъс от книгата - четете тук.
Още за книгата - четете тук.
Късометражния филм "В старо Панагюрище" гледайте тук.
Поръчайте си книгата от тук.