"Най-удивителното в книгата "Пътуване към Акаша" е личността на автора Стоян Радулов. Такова усложнено мислене е неприсъщо на младостта, но то е показател за интелектуалното развитие на поколенията. В това можем да открием и надеждата, че глобалната бездуховност на днешния ден е само кратък период в историята на човечеството."
(Красимира Василева - M`Бай) / Към книгата "Пътуване към Акаша"
"Поетът, „Полировачът на кристали" Стоян Радулов е раним и нежен като своя двойник от тази, смея да твърдя, антологична лирическа творба. Затова нека го обичаме и го приемаме такъв, какъвто е! Колкото и да е различен от нас.
И нека Ерато и нейно величество Фотография да бдят над него!"
(Катя Зографова) / Към книгата "Абсолютно: Любов"
"Книгата "Черно на бяло" е голяма. Защото те води към теб самия. Защото е път... Зарядът, който носи поезията на Стоян, е на (у)зряла меланхолия. Сочна и оставяща усещането за достатъчност... Тази книга е тъжна и нежна... И категорична. Като край. Но и някак свети нейната тъга. Започнал си да четеш страниците един, а ги завършваш друг... Това е книга на щастието. Щастието по Стоян... И това е така ясно – като "черно на бяло".
(Дарина Дечева) / Към книгата "Черно на бяло"
"Трудовата му биография, гонеща тази на Мартин Идън, е поредното доказателство, че той е просто странна птица. Не му пука какво мислят хората за него, въпреки че приятелите му твърдят, че е лесно раним и често коравее напук."
(Томи Наплатанов)
"Удивително е, а може би всъщност закономерно, че тъкмо във време като нашето - скверно, непочтено и омерзително - все повече млади хора се насочват към поезията. Изглежда те търсят в поезията не само някакъв спасителен пристан, а я разглеждат като въздушен кораб, с който пътуват към други прекрасни и благродни светове. Очевидно такъв е и случаят със Стоян Радулов."
(Иван Гранитски)
"Остър ум, богата обща култура и невъздържано хаплив език – това е Стоян. От свитото и срамежливо момче, което бях срещнал някога в Зимната къща на Иван Станчев, не е останала никаква следа... Той май никога няма да престане да се бута между шамарите."
(Димитър Дънеков)
"Положителните качества на Стоян: обича да рискува; казва истината; пише интересно; обича Панагюрище. Отрицателните качества: не обича да рискува; иска да вярва, че всички човешки прояви тръгват само от добри чувства; нервак, но подреден; бързо прощава."
(Веселина Велчева)
"Стоян Радулов предлага "две в едно" чрез снимки и книги, поемайки (и плащайки) рисковете, които само здрав дух може да понесе. Пожелавам успех на него и още по-голяма точност на екипите, които увлича в своята игра. Защото потенциалът е „световен", но си струва да се състои и споделя точно тук, в родните - понякога прекалено глухи, друг път огласени от свръхгълчава - предели."
(Румен Спасов)
"Силно впечатлен съм от книгата на Стоян Радулов. „Поздравъ отъ Панагюрище” ни връща към историята на нашия град. Чудесните фотографии ни потапят в спомени, мечти и размисъл по нещо отминало, но същевременно близко и мило. Това е нашата памет и почит към предците ни."
(Нешо Гергинеков) / Към книгата "Поздравъ отъ Панагюрище", том 1
"Ако за мен, която не съм виждала Панагюрище, нямам роднини там и за която Панагюрище е част от общата българска история (вярно – част от най-значимата българска история, но все пак не и от моята лична) тази книга е така поглъщаща, какво ли е усещането на панагюрци?!?
Благодаря на Стоян Радулов за това, че с книгата си „Поздравъ отъ Панагюрище“ ми създаде неочакван духовен празник!"
(Незабравка Лалова) / Към книгата "Поздравъ отъ Панагюрище", том 2
"Но кое е онова, което прави книгата на Стоян Радулов за Панагюрище много повече от албум със стари снимки и от поредното краеведско историографско описание на града? Отговорът е категоричен - журналистическият талант на автора да борави с кратките историографски форми. И още - в обичливия майсторлък, умението да организира и композира огромния масив от информация, трупан с десетилетия, като постави точните фотоизображения на точните места."
(Катя Зографова) / Към книгата "Поздравъ отъ Панагюрище", том 1
"Книгата на Стоян Радулов е животопис, изразена по своеобразен и оригинален начин с архивни картички и снимки - „паноптикум" на панагюрските забележителности и на местния жител. Тук той ни се явява във всичките му превъплъщения - патриархалноидиличен, ерудит, зевзек, предприемчив, подигравчия и какъв ли още не... Стоян Радулов успява да събере научно-историческия и белетристичния начин на изказ. В допълнение към него е сладкодумното и оригинално описание на „епизодите”, напълно в стила на панагюрската традиция. Същевременно под пласта на занимателното слово се крият жилите на истинско самородно „злато” с неизмерима ценност."
(Тодор Каракашев) / Към книгата "Поздравъ отъ Панагюрище", том 2
"Удивлявам се на упоритостта - а най-вече на любовта, - с която Стоян Радулов е издирвал стари пощенски картички и архивни документи, подреждал ги е, описвал е историята им, проучил е съдбата на интересни панагюрци... Това е някакво своеобразно просветление за личен дълг към миналото на Панагюрище и неговите строители. Това е кауза, обсебила Стоян Paдулов като насъщна и висша отговорност и освобождаваща като реализация."
(Георги Спасов) / Към книгата "Поздравъ отъ Панагюрище", том 1
"Стоян Радулов е напипал златна жила на своето/нашето нематериално Панагюрско съкровище и вече... изкопа два тома благородни исторически залежи! Това са светлописните (фотографски) словописи "Поздравъ от Панагюрище" - част 1 и 2. Затова няма как да не съм възторжена... Да му пожелаем лека ръка за продълженията... Рудникът е дълбок, работата, която го чака - египетска, но златото в неразкопаните пластове блести примамливо!"
(Катя Зографова) / Към книгата "Поздравъ отъ Панагюрище", том 2
Връзки / линкове:
Няма коментари:
Публикуване на коментар