Листа и пикник в гората - живопис, интериор и фрагменти

Листа и пикник в гората, акрил върху канава, 40 х 40 см, худ. Стоян Радулов

Интериор 1 с Листа и пикник в гората (илюстрация)

Листа и пикник в гората, фрагмент

Интериор 2 с Листа и пикник в гората (илюстрация)

Листа и пикник в гората, фрагмент

Ретро "Поздравъ отъ Панагюрище" с нова книга и пощенски картички

Най-сетне дълго подготвяната от мен документална книга "Поздравъ отъ Панагюрище", том 1 - първа книга от поредицата "Нашето Панагюрище, моите панагюрци" излезе от печат. Издатели са "Ретро Панагюрище" и Община Панагюрище. За издаването книгата спечели финансиране след конкурс по Проекта на Община Панагюрище за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно“ за 2018 година и е отпечатана в ИК "Фабер" - Велико Търново.

Книгата бе представена официално:
- в София - на 19 октомври 2018, петък, от 18:30 ч. в Клуба на журналистите - ет 2 в сградата на СБЖ на ул. "Граф Игнатиев" 4 (до пл. "Гарибалди").
- в Панагюрище - на 2 ноември 2018, петък, от 17:30 ч. в Историческия музей.

„Поздравъ отъ Панагюрище“ е посветена на визуалната история на нашия прекрасен град Панагюрище, съхранена в архивните фотографии, старите снимки и документи и разказана чрез тях – обхватът е ХХ век... И е така, когато настоящето изпитва недостиг на емоции и зрялост, на помощ идват спомените. А в тази книга образ от Панагюрище, хубава снимка или изпипана картичка са ме провокирали да се поинтересувам за местата, хората и събитията, запечатани завинаги от фотографията в родното градче. Това е моето пътуване през времето и километрите към родното място, едно истинско търсене с опит за отключване на точното визуално светлоописание на града, на неговата образна история. Изобщо – красноречив албум на епохата, надявам се, на цяло столетие от историята на Панагюрище.
Към книгата и отделно от нея отпечатах и 24 различни вида пощенски картички с изгледи и сюжети от ретро Панагюрище.
А ето какво мислят моите рецензенти за труда ми:

Книгата на Стоян Радулов е животопис, изразена по своеобразен и оригинален начин с архивни картички и снимки – „паноптикум“ на панагюрските забележителности и на местния жител. Тук той ни се явява във всичките му превъплъщения – патриархалноидиличен, ерудит, зевзек, предприемчив, подигравчия и какъв ли още не... А изображенията са още една причина да бъдат предизвикани вниманието и любовта на всички, които ще имат удоволствието да навлязат в този занимателно-уникален свят.
Тодор Каракашев

Удивлявам се на упоритостта – а най-вече на любовта, – с която Стоян Радулов е издирвал стари пощенски картички и архивни документи, подреждал ги е, описвал е историята им, проучил е съдбата на интересни панагюрци, някои от тях прочули се като „светлописци“.
Георги Спасов

Но кое е онова, което прави книгата на Стоян Радулов много повече от албум със стари снимки и от поредното краеведско историографско описание на града? Отговорът е категоричен – журналистическият талант на автора да борави с кратките историографски форми. И още – в обичливия майсторлък, умението да организира и композира огромния масив от информация, трупан с десетилетия, като постави точните фотоизображения на точните места.
Катя Зографова

Април

Преди 142 години нашите възрожденци, големите априлци направиха така, че петстотингодишната мъгла на робията да се вдигне... Но галопиращото време днес неумолимо напластява друга, също толкова страшна мъгла. Българските камбани пеят, но малко българи ги дочуват. Редеят редиците българи, за които онези събития са поезия. Какво ли е днес на сърцето на българина? На българина тук, и на българина, разпилян по света... За мен АПРИЛ `1876-та е поезия. Българската поезия на свободата!

Добре дошли в "Сюжетите на Радулов"!

Здравейте и добре дошли при мен! 
Това е личният ми творчески блог "Сюжетите на Радулов". :)

Радвам се, че сте тук и дано си изкарате приятно - колкото и време да ви отнеме това!

Знаете ли, особено много ми допада заглавието "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света" на един от сборниците с разкази на Сароян. Може би защото никога не съм могъл да дам адекватно обяснение на друг за себе си, а той сякаш го е направил вместо мен. :)
Аз съм нещо като журналист, нещо като поет, нещо като режисьор, нещо като фотограф, изобщо като нищо на света. За мен е важно да се изразявам. Общуването ми е много важно. И цялото писане е моят начин това да се случва.
Написаните от мен текстове са буквално хиляди. Писал съм дописки, хроники, информации, статии, публицистични текстове, коментари, къси разкази, есета, стихове, рецензии, критики, сценарии за киното и телевизията, какви ли не официални писма, поздравителни адреси, благодарности, речи и лична кореспонденция. Но съм бил и продавач, разносвач, книжар, търговец, рекламен агент, оптик, контрольор... Затова ми е хубаво, че от 20 години се прехранвам само с писане. Това е моята професия.

Важно е да уточня, обаче - писането е професия. Поезията - не е!

Понякога ми се струва, че цялото изкуство и поезията - в частност - е напълно безполезна, безсмислена и никому ненужна - в този наш циничен, материален свят. Със сигурност светът би могъл без Шекспир и без Пушкин, и без Превер, и без Яворов - но дали би бил същият!? Категорично - не. Без творческия импулс, стоящ зад всяко наше действие - изкуство, наука, иновация - цивилизацията не е възможна. Без изкуството, без поезията и без опакованите дървета на Кристо, ние сме просто пепел в пепелта. Поезията е огън. Рисуването е огън. Музиката е огън. Създаването е огън. И без пламъка им, ние сме нищо - едно студено, мъртво нищо. Самите ние сме нечие творение и творческото начало е в нашата същност. Така че - от себе си, от природата си да избягаме не можем.

Много съм бъркал и много съм се лъгал - и в поезията, и в публицистиката, и във фотографията, и в документалистиката. Но и много съм обичал, и много съм летял!
В края - сигурен съм, че освен писането, обаче, бих могъл да имам и да ми подхождат и много други животи - както го е казал Рембо в едно от гениалните си стихотворения -  каквито съм искал да имам, когато бях малък... 

Какво ме очаква нататък? Няма ни най-малка представа. Предполагам - че самото съществуване - във всичките му проявления.

Благодаря, за което!

Стоян Радулов

Към версията на блога ми във Фейсбук - страницата "Сюжетите на Радулов"

Абонирайте се за моя канал в Youtube тук.

Христос се ражда, умира и възкръсва за нас, защото живее в нас за Любовта

Художник Стайо Гарноев

Из моята любима книга за Иисус, за която се сещам в тежки моменти и нужда на упование: 
"...А мълчалива бе нощта в тези часове — мълчалива и тиха като жена, която е дълго плакала. И младежът се изгубваше в мрака, като че ли не мислеше да се връща.
Той отиваше на високия хълм край Назарет, дето вихърът шибаше лицето му с ледни камшици.
И там, в безмълвието на среднощна тъма — Човекът говореше със Себе Си.
— С Обич и Презрение препълни душата Ми, Господи! Вихърът е Твой огнен Шъпот, ала — глуха е душата Ми още! Мълнията е Твоя пламенна Уста, ала — ледно е челото Ми още! Мракът е Твой тъмен Пръст, ала — сляпо е сърцето Ми още!
— Стой, Сине Мой! Ти ще чуеш, ще видиш — и Моята целувка ще косне Твоя лоб! ...
Ти си Мешиах! Ти си Мой Помазаник! Ти дойде в света, за да бъде заклеймена душата Ти с греховете на цял свят — и да преживееш падането на всяка твар! Когато Гневът Ми се излее над човешкия род, той ще се косне до Твоя Език — и през душата Ти ще се разсипе по света! — Душата Ти е път на всяка Моя мълния — сърцето Ти е друм на всяка капка от Моята роса — Твоята помисъл е звук на всяко Мое слово! Чрез Тебе слизам Аз в хората — и в Твоя храм сбирам отломките от Себе Си, за да ги оживотворя с допиране на огнен Пръст! Язва трябва да бъде Твоята Обич — и проказа трябва да стане Твоето Милосърдие! И всяка правда, която Твоите устни не са промълвили на света, ще Те пърли като пламък — и като мълния ще Те обжегва всяка истина, която си утаил от вселената!...
Радвай се, Сине Мой, защото Твоята правда ще бъде Твой гроб — и Твоята тайна ще доведе до Разпятие стъпките Ти!..."
И още:
„Господи, препълнена е земята с Твоята милост: научи ме на Своите повеления! Примира душата ми за спасение от Тебе: на Твоето слово се надявам! Оживи ме с милостта Си, Господи на Силите — и ще запазя клетвата на своите уста! Амен!"
За този необикновен роман - "Между пустинята и живота", неговият автор Николай Райнов е отлъчен от църквата. А това е смел разказ за живота, деянията и смъртта на Сина Божи. За мен това е съдбовен роман, посветен на всеки, който е търсил Любовта, но преди да е имал досег с книгата, не я е намирал. Това е един разказ за Сина на Любовта… Създаден в името на Любовта.
Самият Николай Райнов на едно място пише:
"Въ онова тъмно врѣме, когато надъ града и вселенната царуваше Октавианусъ Августусъ, названъ Справедливи, въ малъкъ градецъ на Гелиль Ха-Гойимъ, по име Назаретъ, се роди дѣте, чиито дѣяния и смърть мнозина благочестивци възфалиха. Не ще повтарямъ и азъ словата на тѣхните фалби, защото Синъ Божи надминава всѣка фалба, изречена отъ устни на смъртенъ. Разказвамъ живота, дѣянията и смъртьта на Сина Божи тъй както малцина еѫ спазили въ правдивъ споменъ: — тъй, както е било. Защото моята върховна почить прѣдъ Човека Йешу баръ Йосефъ ме кара да изреча цѣлата истина за Оногова, Който живѣ и умрѣ за истината."
Неговата отправна точка в това духовно пътуване са следните думи:
"В света бе - и светът чрез Него стана.
Но светът Го не позна;
Между свои дойдe.
А своите Го не приеха."
(Благовестие според Иоканаана, 1:10-11)
"В потайна самота и вътрешно мълчание води Бог душата, кога желае да й говори насаме. Искате ли да кажете нещо Богу, трябва да мълчите."
(Михуел де Молинос, “Дyxoвен водач", 1:129, 132)

Цялата книга може да се изтегли оттук.

София - пролет, перспективи, следобеди и привечерия

Като низ от живи, цветни фотографии, но и като сумрачно, оловносиво пространство преживявам София всеки ден. Улиците, булевардите, тротоарите, сградите; централната част и отдалечените квартали ми се струват хем места, шумни и цветни като лунапарк, хем опасни - като в черно-белите филми на ужасите.
София не е просто град. Тя е столика. И събира в себе си много думи – съществителни, прилагателни, глаголи. Богата е на впечатления, на усети, на контарсти.
Винаги съм обичал повече софийските утрини и вечери, следобедите и привечерията, а не прекалено ясния контраст на обедите. Радват ме различни завъртулки по фасадите на сградите, перспективите на улиците, някоя цъфнала клонка, усмихнато човешко лице. И ме подтискат тълпите, пренапрежението, бързането, хаосът, от който не можеш да вдигнеш глава, да си поемеш дълбоко въздух, да се почувстваш спокоен.

Но където и да бъда в София, по което и време на деня или годината да съм, накъдето и да се отправи погледът ми, неизменно в мен се създава усещането, че съм част от този град, че имам какво да споделям с него, че и той винаги има да сподели с мен нещо ново. И че това общуване сякаш никога не би могло да свърши...

Текст и снимки Стоян Радулов

Още 3 х ЧЕРНОнаБЯЛО и Фейсбук

#ЧЕРНОнаБЯЛО във Фейсбук

Ретро Панагюрище във Фейсбук... Или "Споменъ отъ Панагюрище"

В ресторант "Москва" в Панагюрище през 60-те г. на ХХ век. Сн. от Пепа Филина

Това е моята нова и оригинална страница, посветена на Панагюрище, която развивам във Фейсбук. Тя е посветена на оживялото минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати. Затова й дадох и името РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ.
Страницата е посветена на визуалната история на града, съхранена в старите пощенски картички, архивните снимки и документи и разказана чрез тях. Отдавна събирам изображения на Панагюрище от различни епохи. Миналото на града ме вълнува. То е показателно и поучително. Освен това е безкрайно интересно. Така че - Поздравъ отъ Панагюрище! - както биха казали и написали едно време!
Реших, че като във всеки медиен проект и в РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ трябва да има няколко интересни инициативи. Едната от тях назовах "Панагюрище преди и сега" и в нея проследявам едни и същи места, заснети през различни периоди от време. Например войнишкият паметник в снимки от 1925 и от 2015 г., площада, сградата на старата банката, читалището по време на електрификацията и днес, гимназията, Панагюрище от въздуха и пр... Албумът ще бъде допълван в бъдеще. Мотото й е забавното "Открийте 10-те разлики", макар в някои фотографии те да са драстично повече.
Друга пък е посветена на "Вашите снимки от старо Панагюрище". В нея панагюрци и читатели на страницата изпращат архивни снимки от града и от своите албуми.
По този повод специално благодаря на Анна Лещарова, Стоян Маслев, Донка Костадинова, Павел Цветанков, Велина Костова, Мария Кършева, Пепа Филина и Генка Чардакова - задето бяха първите, които споделиха стари снимки от някогашно Панагюрище с мен и с всички в страницата. Това общуване е чудесно и ще се радвам да продължи дълго.
Наскоро пуснах и специален пост по темата:
"Благодаря сърдечно на първите 300 от всички читатели и потребители във Фейсбук, които още в първите две седмици харесаха страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ. Надявам се в страницата да ви е интересно, уютно и родно. Радвам се, че моето усилие да ви правя съпричастни към миналото на любимото родно градче, пречупено през образи и сюжети от архивните снимки, ви допада. Усмихвам се като дете на първите ви коментари и чакам с нетърпение следващите.
Повярвайте ми, ще става все по-интересно, защото това е богатото, оживяло минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати на Панагюрище, с неговите паметни места и лица. Или, както още казвам - Нашето Панагюрище, Моите панагюрци. 
Бих искал да ви приканя да споделяте и вие архивни снимки от старите си албуми с останалите от всички нас и да ни поразказвате нещо за тях. Това е нашата обща памет на съграждани.
Посвещавам тази страница на визуалната история на Панагюрище и на панагюрци. Очаквайте още изненади. :)
Поздравъ отъ Панагюрище!"

Открийте страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук! :)

Харесайте я и споделяйте снимки на места и хора от града някога! :)

Слайдшоу "Споменъ отъ Панагюрище" / Ретро Панагюрище

Рубриката "Преди и сега" в албум / Ретро Панагюрище

  

Рубриката "Вашите снимки" в албум / Ретро Панагюрище