сутрин, два тънки лъча лекичко ще те погалят.
Дори да не забележиш тази ласка мека,
един ден тя със сигурност ще ти е утеха.
Сега бъди без жалост!
Ливадата под блока ги цяла зима тръпне и очаква
да смъкне сивата премяна, в тях да се окъпе.
И тази пръст, скована дотогава и студена
след росата с малки твари да напъпли оживена.
И ах, каква е радост!
Два голи лъча, после още два и все, и все така...
Две капчици живот на час, на ден - до есента...
Добрутро ти! И "Чао!" завинаги кажи на суетата
и някога като росата гол ще попиеш под тревата,
навярно с благодарност.
Стихове Стоян Радулов
 |
| Изгрев. Снимка Стоян Радулов |
Няма коментари:
Публикуване на коментар