вървя и мисля си, докато броя,
как лястовиците пак ще си заминат есента
и празни ще останат техните гнезда,
как сочни вишните във двора ще окапят необрани,
как и ябълките сгниха се във шумата от лани
и как не посадих дърво - фиданка да се хване,
и къщичката ми мечта как не стигнах да направя...
и как брезовите ми клонки другаде се нежно веят,
и как разцепи се внезапно орехът от старост.
А беше младост, беше буйна, цветна младост -
вървя и мисля си, докато броя:
Раз, два, три; по крачка-две... Но спри!
О, спри, сърце, за миг. И пак тръгни...
Стихове Стоян Радулов
 |
| Фрагмент 1 от латекс. Художник Стоян Радулов |
Няма коментари:
Публикуване на коментар