Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

София - пролет, перспективи, следобеди и привечерия
















Като низ от живи, цветни фотографии, но и като сумрачно, оловносиво пространство преживявам София всеки ден. Улиците, булевардите, тротоарите, сградите; централната част и отдалечените квартали ми се струват хем места, шумни и цветни като лунапарк, хем опасни - като в черно-белите филми на ужасите.
София не е просто град. Тя е столика. И събира в себе си много думи – съществителни, прилагателни, глаголи. Богата е на впечатления, на усети, на контарсти.
Винаги съм обичал повече софийските утрини и вечери, следобедите и привечерията, а не прекалено ясния контраст на обедите. Радват ме различни завъртулки по фасадите на сградите, перспективите на улиците, някоя цъфнала клонка, усмихнато човешко лице. И ме подтискат тълпите, пренапрежението, бързането, хаосът, от който не можеш да вдигнеш глава, да си поемеш дълбоко въздух, да се почувстваш спокоен.

Но където и да бъда в София, по което и време на деня или годината да съм, накъдето и да се отправи погледът ми, неизменно в мен се създава усещането, че съм част от този град, че имам какво да споделям с него, че и той винаги има да сподели с мен нещо ново. И че това общуване сякаш никога не би могло да свърши...

Текст и снимки Стоян Радулов

Няма коментари:

Публикуване на коментар