а с истините, споделени просто.
Поетът е следовник на Исус
или апостол, приближен до Господ."
Воймир Асенов
Ние сме и живеем в легенди. Такива, които се раждат от стръковете на нощната трева, от стъпките на мисълта по хиляди пътища и пътеки. Това са легенди, родени от безмълвието. Безмълвие, в което отчаяно търсим необяснимото, необятното, незримото, нечутото, ненамереното, тамошното, красивото, отколешното, бъдното, вечното...
И в началото на тези легенди е Словото.
В началото на нашата легенда е Словото - не с притчи, огласени наизуст, а с истините, споделени просто.
Поезията е начин да си ги спомним. Поезията е път към откриването на нова легенда. Затова Поетът винаги е обърнат към лицето на съществуването. Поетът е следовник на Исус или апостол, приближен на Господ.
Безмълвието се разтваря като книга и чрез Словото ни се разкрива един непознат свят на легенди, вплели в себе си и миналото, и настоящото, и бъдещото ни време. Такава е силата на буквите и на думите. Такава е мисията на Словото - мисия на мъдростта, на пътя, на истината и на живота. И то ни благославя като слушатели на гласове, родени от тишината на мирозданието. И от тази далечна, но всъщност близка страна на красотата ни полъхва крилото на любовта; безмерната нужда да бъдем обичани е утолена. Тогава нашето утре вече не ни притеснява, понеже времената и пространствата нямат значение за легендите. Те са. Словото е. Поетът е. Ние сме. Аз съм.
© Стоян Радулов
Няма коментари:
Публикуване на коментар