Трябва ли човек отпреди 2700 г. да ни учи? Трябва! Но хайде да четем!

Уроци по свобода в Древна Гърция. С тогавашните идеи впоследствие са заченати най-значимите моменти в западната политическа история. Илюстрация от Romy Blumel за "Saturday Review"

Като гледам животеца ни, си мисля - колко сме далече от истините. Далеч от Бога (както и да го наричаме), от първообразите, формирали човешкия дух, от любовта, от свободата, от вечните добродетели...
В тия екзистенциални липси ме хвърли, за да ми напомни за съществуването им, строфата на Теогнид, докато четях в един новинарски сайт за долнопробната трагедия, завъртяна около поредния пошъл сюжет от нашата политическа и обществена действителност:
"Стъпвай връз тоя народ празноглав, със остена го ръгай
и на врата му тури този тежък ярем;
само народът обича да има над себе си властник –
никой под слънцето друг господари не ще."
(Теогнид от Мегара)
Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против властта, като такава. Ясно е, че всяко общество се нуждае от йерархично обусловена структура с ясна система от  взаимоотношения, за да може да съществува и да се развива. Но колко страшно прав е бил Дякон Левски, когато през 1871-ва е написал на Панайот Хитов: "Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме." И вдъхновяващо е това негово откровение, и плашещо е, като имам предвид времето, в което живеем сега. Затова имам много против овластената простащина и парвенющина, която шества победоносно точно в днешния ни български ден. Не знам дали е от географските ширина и дължина, от бацилите във въздуха ли, от случилата ни се, но така и неразбрана от нас история, от вопиющото ни незнание ли (и сякаш твърдата липса на желание за образование и за още знаене и можене), от видната слабост у нас ли - и физическа, и ментална, и емоционална, но сме затънали до такива мерзки низини в долни лични и обществени страсти, че отвращението ми отдавна прерасна в отчаяние.
Докога, бе???? А!?
Теогнид от Мегара е бил роден преди около 2700 г. Хората и тогава са обичали и мразели, правели са деца и са градили общество, пекли са хляб и идеи. Милиарди съдби са се извъртели по тази наша малка Земя от раждането до смъртта им от тогава, а все едно тук и днес, трябва един човек отпреди 2700 г. да ни покаже с язвителната си сатира, че изглежда малко са променените принципно неща в устройството на човешкия ни свят.
Аристократ по произход, заради активното му участие в политическия живот, разбира се, Теогнид първо е бил лишен от имот по времето на политически борби срещу демоса (народа), а после и прогонен от родината си и живеещ като изгнаник в Сицилия, та донякъде е ясен произхода на саркастичността му. Но си мисля, че трудове като неговия и писани от всички светли умове на старата гръцка школа, а и от всички последващи представители на Ренесанса, на Просвещението и на Българското Възраждане, на Новата и на Най-новата ни история ще трябва да са настолни за първите ни ръководители, а не да се задоволяват единствено с "Винету" и да си мислят, че са Поразяващата ръка. Знанието и мъдростта, до които е достигнало човечеството са необятни. Но липсата на любопитство, на желание да можеш и да знаеш, на трудолюбие, на желание за умност и мъдрост, на готовност за слушане и разбиране, на способност да взимаш решения, да носиш отговорност, ражда съвременните български управленци, за които дори един свестен виц не си струва да измислиш.
Но да се върнем отново на Теогнид от Мегара: "Трудно е дълго да говориш с глупаци. Но да мълчиш през цялото време е нужна нечовешка сила." Затова да им го кажем и да се опитаме да ги обърнем. "По-лесно е да направиш добрия човек зъл, отколкото от злия — добър." Но това не значи, че трябва да спрем да се опитваме да правим второто. "Никой не може да знае всичко." Вярно е, но да започнем да четем. И да се обичаме. Да бъдем добри. И да обичаме четенето, и Бога, и Човека, не само себе си.

Стоян Радулов
София, май 2016