Своеборзано просветление за личен дълг към миналото на Панагюрище и неговите строители

Рецензия на втория том от книгата "Поздравъ отъ Панагюрище"

§§§

Остава удивлението ми от факта, че този огромен труд (да прибавим и първия том) е плод на един човек. „Авторът е извършил забележителна изследователска работа в множество държавни, градски и частни архиви, изчел е хиляди страници изворов материал...” (Из рецензията на Катя Зографова за първия том). Банално, и вероятно недостатъчно като обяснение, ще е твърдението, че родолюбието е водещо за него. Това, мисля, е някакво своеборзано просветление за личен дълг към миналото на Панагюрище и неговите строители. Това е кауза, обсебила Стоян Радулов като насъщна и висша отговорност и освобождаваща като реализация.

Обособена в три дяла, книгата ни предлага „кореноносни, неизменни, неотменими и незаобиколими родни сюжети”, изважда наяве „изчезналото Панагюрище” от затворените в стари куфари истории, картички и снимки, личности от по-ново време, но и такива, които са „неизвестни, незапомнени, недооценени”.

Но Стоян Радулов не се фокусира единствено в своето Панагюрище, а приобщава към него със същата пристрастеност и носталгично възхищение и част от околните селища... Припомня ни – а това засяга всички ни като българи – пионери панагюрци, като Стоян Юруков – първият български пилот в Чикаго, и Стоян Власаков – основателят на вестник „Оборище”, благодетели, основатели, изследователи, забравени писатели, художници...

Подобно на семейства, които с десетилетия записват своята история във фамилната си библия, така и панагюрци вече разполагат с още едно свое настолно четиво – с тази уникална по рода си книга на Стоян Радулов, към която ще посягат, за да видят как са изглеждали техните предци или града им, за да извикват в паметта си имената и делата на възрожденци, хайдути, революционери, въстаници, учители, първооснователи в различни сфери, строители на свободна България...

„Поздравъ отъ Панагюрище” е всъщност метонимичното назоваване на България – защото историята на този град, колокото и да е уникална и „лично припозната” от автора й, е до голяма степен националната летописна енциклопедия, достойна за библиотеката на всеки българин.

Георги К. Спасов,

писател, член на Съюза на българските писатели и носител на наградата му за сатира през 2011 г.