Превръщане на черно-бялото в цветна история

"Поздравъ отъ Панагюрище" в навечерието на 3 март

Стоян Радулов, публицист и изследовател, журналист и поет, програмен директор на ТВ "Туризъм" и откровен родолюбец издаде втора част на „Поздравъ отъ Панагюрище“, част от поредицата „Нашето Панагюрище, моите панагюрци“. Книгата е във всички книжарници в Панагюрище, в „Български книжици“ в София и онлайн – в http://knigabg.com/. И вече има своите нови-стари фенове, които в електронните медии неотменно и сърдечно поздравяват автора за очакваното ново изследване.

Книгата продължава с историите от миналото и днешното на Панагюрище в снимки, стари картички и разкази. Ние пък ще ви я разкажем в следващия си брой, а засега само казваме: Браво, Стояне! Читател на вестника тези дни възкликна: „Ама това е толкова работа, документи… и толкова бързо!“

Така е. С всяко „щрак“ всред страниците на „Поздравъ отъ Панагюрище“ идва нова и нова и още по-интересна история или коментар под стар фотос, най-често предоставен от жители на общината.

Официалното представяне на книгата в Панагюрище този път ще предшества това в столицата. Стоян Радулов събира фенове на 2 март, понеделник, от 18,00 ч. в Народно читалище „Виделина“, а на 3 март, вторник, от 11,00 ч. ще се срещне с читатели в с. Баня, в местното читалище „Пробуда“. Какъв по-хубав контекст от Националния празник за тази визионерска творба!

Веселина Велчева, в. "Време 2001" - Панагрище, бр. 6 / 21 - 27 февр. 2020 г.

"Поздравъ отъ Панагюрище". Превръщане на черно-бялото в цветна история

Стоян Радулов организира изследването си „Нашето Панагюрище, моите панагюрци. Поздравъ отъ Панагюрище“ за историята на Панагюрище около стари и нови фотографии и ги нарича „бъбриви“. Той самият обаче не е бъбрив, а силно организиран, отговорен и дисциплиниран и като текстописец, и като изследовател, и като вече отличен познавач на знакови събития от историята на родния град. А дали го обича и дали емоцията му е тук, където е домът, близките и куп приятели – та това е видно от първата до последната страница. Защото любовта или пристрастието към нещо или някого не се изразява в сълзливо споделяне, а с познание.
Повече от познание е книгата на Стоян Радулов. По повод фотосите от близкото минало на Панагюрище той прави отлични аналогии и ретроспекции. Фотоспомените са повод да припомни познати мащабни събития или забравени или незабелязани малки факти, които превръщат историята в пластичен разказ. Такъв е случаят с живота и съдбата на Райна Княгиня, която уж добре познаваме, а тук, в „Поздравъ отъ Панагюрище“ могат да се прочетат уникални и само на пръв поглед незначителни случки и детайли. Или за основателя на в. „Оборище“ и смятан за пръв разследващ журналист Стоян Власаков. Много интересна е и очерковата студия за Стоян Юруков, пилот в Чикаго и един от основателите на велоспорта в България.
Дисциплиниран и подреден автор, Стоян Радулов тръгва от фотоса и реди факти, но и съждения в един приятен, лек и непреднамерен стил. Далеч е от войнстващия патриотизъм и никъде не заявява личните си вълнения, но те прозират, усещат се във всеки стилистичен жест и подтема. Книгата не е опит за пренаписване на историята, не е и чиста документалистика, но е един прекрасен нов прочит на миналото на родното Панагюрище по един интересен и, да, бих казала, нестандартен и модерен начин. Но текстът е максимално коректен и по отношение на упоменаването на източниците на информация. Там Радулов се проявява като не-модерно съзнателен. Имам предвид, че сега живеем в епохата на фалшивите новини, във време на измислици, представяни като „истина“, като „романтична
истина“. В „Поздравъ отъ Панагюрище“ нито за миг читателят не може да си помисли, че има отклонение от историческата реалност – и в етнографските наблюдения, и в разсъжденията за градската архитектура, и в серията факти около
героичните събития и т.н. И въпреки това текстът е четивен, увличащ, приятен. Не те запъва в терминология и историзъм, изречен витиевато и затова дълъг и скучен. Текстът на Радулов е бистър и сам по себе си избистря в мисълта на читателя ясна и пластична картина, фрагментирана, но образна и логична.
„Поздравъ отъ Панагюрище“ реабилитира въввисока степен присъствието на старите фотоси. Идеята да се изгради структурата на едно изследване за Панагюрище на тяхна основа е повече от интересно, както е модерно да се казва – то е иновативно. Неслучайно десетки панагюрци се отзоваха на призива на автора и още за първата част на изданието разгледаха с нови очи старите албуми, вероятно забутани в някое тайно кътче из домовете, там, където се пази нещо ценно, но неактуално, непрактично. Е, сега фотосите, а и историите около тях излязоха наяве, осветени в нови цветове. Днешните притежатели на снимките и картичките явно са споделили стари истории, чути от баба и дядо, Стоян пък внимателно е разглеждал потъмнелите листи и е открил по тях толкова много знаци на времето. Картичките са му разказвали – с писаното на гърба, с авторството на фотографските студия, с винетките и старите украси… Ето, проговорили са му, пробъбрали са му – забавно и за любопитни факти. Те и досега са били готови да говорят, но сега са чути – от Стоян Радулов в „Поздравъ отъ Панагюрище“. И от черно-бели Радулов ги превръща в цветни истории.
Впрочем, отново, както за предишното издание, ще изразя съжалението си, че фотографиите не са достатъчно големи, а има и такива, които могат да са в цветен вариант, но ясно е, че са нужни повече средства за печат, и не
само.
Книгата на Стоян Радулов вече има своите читатели, макар да излезе от печат на 14 февруари. Ако беше само история, щеше да е хубаво. Но тя е и белетристика, осветена от нестандартното мислене на автора и интересната сюжетна рамка – разказ уж само по старите фотоси.
Смея да вярвам, че второто издание ще бъде последвано от трето.

Веселина Велчева, в. "Време 2001" - Панагрище, бр. 7 / 28 февр. - 5 март 2020 г.

Моменти от представянето на книгата в Панагюрище. 

2 март 2020 г., Народно читалище "Виделина - 1865"