Случи се да се запозная с една интересна жена - Радост Николаева. А както знаете, изглежда случайности няма. Та, това доведе до гостуване с панагюрска група творци в родопското село Дъждовница - над яз. "Кърджали" между 29 юни и 2 юли 2017 г. Място мистично и то не отсега. Но скалните ниши от тракийско време, изсечени във вулканичните скали, които регистрирах по пътя за там, този път не бяха моята цел. Нито останалите оброчища от онова време, старите мостове, каменното село Ненково с типичната за тия места архитектура или пък пещера "Утробата". Целта ми бе Арт къщата на Движение "Кръг" - асоциация за културни политики в сферата на съвременното изкуство. Основана от самата Радост преди около 12 години, за този период къщата е била домакин на близо 940 творци и е член на мрежата Европейски младежки културни къщи. Създадена е с труда на доброволци в бившето медресе (мюсюлманско училище) на селото, в двора на джамията с подкрепата на Община Кърджали и на Швейцарската културна програма в България. И тъй като Дъждовница буквално е село между два свята в смесен район на България, отразяването на тази връзка в творческия процес е важно за местната общност. Но не само.
Така че - словесно-акварелния ми триптих, пресътворен в Дъждовница, не случайно включва обичания от мен Давидов псалм, елементи от сурата на Фатима от Корана и стихът "Цялата вечност" от първата ми книга "Пътуване кам Акаша" - като свързващ елемент. При това - разчитайки на символиката на полумесеца и на кръста, и на вечния птичи летеж, често свързван с полета на душата към Бога. Защото Бог може да е невидим или неясен, може да е наричан така или инак, но сигурното е, че всеки човек в един момент изпитва необходимост от духовно преоткриване. А то често води към проникновено пътешествие. Понякога то е наистина пътуване към Акаша, друг път е пътят на Камино, трети път е изкачване по платата на Тибет, или до мистиката на Андите, четвърти път е влизане в най-билзката синагога, параклис, теке, будистки, бахайски или индуистки храм, а може би - ашрам, а може би - джамия...
Любопитно ми стана и как в Дъждовница духовният център на вярата се е превърнал в център за изкуство, а посланията на мюезина от близката джамия звучат гръмогласно, ала на запис. Това предизвика у мен въпросът за истината. Прочее - основен въпрос и в Библията, и в Корана. Т.е. времето неумолимо променя живота, но традициите понякога си остават едни и същи, без значение от съществуването на интернет или фейсбук. Като някои от обичаите при местните мюсюлмански сватби.
Смесените райони в България - и в Родопите, и в Лудогорието, винаги са ми били любопитни. Писал съм не веднъж за тях - било сценарии за филми или статии. Но след миналогодишното ми изживяване в Кръстатица, май "Сватбено време", написано в Дъждовница, е второто ми стихотворение на подобна тематика.
Всичко е въпрос на възприятия, на усещания, на общуване и на емпатия.
Текст, рисунки, поезия © Стоян Радулов
Снимки © Стоян Радулов, Пепа Маркова и Галина Димова
Снимката на чеиза е от агенция БГНЕС
ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ ЗА ДЪЖДОВНИЦА:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие
Няма коментари:
Публикуване на коментар