Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Моите фундаменти: Георги Рупчев: "Поезията е инстинкт на неприспособимост"

"Мълча, питай ме нещо!". Тази фраза може да бъде крайъгълният камък, откъдето да тръгнем, за да навлезем в безграничния свят на човека, който я изрече. Защото преди да дочака въпросите ни, той вече започна да отговаря - с книгите си.
От 28 ноември 2001 г. насам живите българските поети са с един по-малко, но с един се увеличиха безсмъртните. Тогава в призори си отиде може би най-нощният от съвременните майстори на метафори за усетите, мислите и неизбежната борба за душата на човека - Георги Рупчев, на 44 г. Отиде си след тежка болест, която от 20 г. го беше приковала към инвалидната количка. Но не беше приковала духа му. Отиде си забравен от гилдията, от издателствата, от пресата - само два ежедневника пуснаха дописки на няколко кв.см (в това поне не бе изключение).
Още с първата си книга "Уморени от чудото" той предизвиква небивал интерес от страна на читатели и критика. Поместеното в нея стихотворение "Отсъствие" печели престижната национална поетична награда "Южна пролет". "Това стихотворение страшно прилича на Жоро, то е част от самия него - сподели след смъртта му негова голяма приятелка. - Сега хората ще се надпреварват да говорят хубави неща за него, но няма нищо по-хубаво от това, което той сам е написал".
"Пиша предимно нощем - споделя Рупчев в едно от редките си интервюта в далечната 1994 г. - Нощта е нещо важно за мен. То не е просто друго време, тя е друг начин на живот, друго пространство. Сигурно в поезията има нещо тайно, скрито, греховно, срамотно. Та по-добре да не те виждат. Хубостта като нещо извънмерно, трябва да се скрие, за да не я урочасат, да не я прокълнат, да не й направят магия или да я вградят в темела на нещо ново. Всъщност да пишеш в известен смисъл е противоестествено. Поетът винаги е бил излишен и изключение. Но се оказва, че не могат без него. Поезията е инстинкт на неприспособимост, а сега са времена на приспособяване."
Георги Рупчев издава общо 5 стихосбирки. Емблематична става книгата му "Зоната", събрала най-доброто от неговото творчество. Стихотворения като "Голямата земя"*, "Зоната", "Нощ в ми", "Смяна на нощната стража", "Тресавище" вече са със запазено място във вечната антология на българската поезия.
Наречен приживе постмодерен, той бе от малцината истински поддръжници на контракултурата. Контракултурата като израз на търсенията от друга (силно субективна) гледна точка на истинските смисли и цели на човешкия живот, с неговите любови, грехове, падения, смърти и израстване.
Фундаментален е трудът му в преводите. Той е първият и единствен, който посяга към текстовете на Джон Ленън и ги издава в самостоятелна книга. Според журналиста от БНР Антон Митов Георги Рупчев е създал поезия от песните на Ленън. "Аз направих така, че на български те да не могат да се пеят - споделя поетът, - луднах, докато го превеждах. В Ленън обичам освободеността, но не като музика и пеене, а като поведение и начин на живот." А иначе в музиката той е и под влиянието на ортодоксалните меси на Бах, реквиема на Моцарт и особено двойния концерт на Брамс за виолончело и цигулка.
Рупчев превежда на български литературни колоси като Т.С. Елиът, Едит Несбит, Чарлс Кингсли, Робърт Пен Уорън, Д.М. Томас, Лорънс Фърлингети, Анна Ахматова и Марина Цветаева, включително библейската "Песен на песните" от иврит. Песни по негови текстове изпълняват Васил Найденов, "Тоника" и др.
И както сам пише в посвещението си на великата Цветаева, Георги Рупчев все още "не е приключил със света". Защото "поетът няма с какво да бъде заменен, освен с неговите стихове".
- Мълча, питай ме нещо! - подканя ни той.
- "Представи си, рай че няма.../ че няма ад под нас.../ Казвай ми, че съм мечтател -/ ала не съм единствен аз" **, питай ме нещо! - отговаряме му ние.
И така - между него и нас диалогът продължава.
Стоян Радулов
_________________________
Георги Рупчев е роден на 2 септември 1957 г. Завършил е българска филология и психология в Софийския университет. Издал е стихосбирките "Уморени от чудото", "Смяна на нощната стража", "Смъртта на Тибалт", "Силните на нощта", "Зоната". Превел е от английски Джон Ленън, Томас Елиът, Лорънс Фарлингети и др.; от руски - Гумильов, Ахматова, Манделщам; негова е и поетичната интерпретация на "Песен на песните". Лауреат на наградата за дебют "Южна пролет" (1983 г.); на наградата "Димчо Дебелянов"; 2 пъти лауреат на годишната награда на Съюза на преводачите. Последните 15 години бе прикован на легло. Той почина на 28 ноември 2001 г.
_________________________
* Някои от изброените творби вече са били публикувани във в. "Време 2001" - Панагюрище
** Цитатът е част от песента "Imagine": Ленън, Джон. Поезия, проза, интервюта. От англ. Г. Рупчев. Народна култура. С., 1984 г.).


ИЗ ЛИЧНАТА АНТОЛОГИЯ
Из "Нощ в ми"
Аромат на жасмин и сандал -
хайде малко домашна екзотика,
щом назрява пореден скандал
между теб и животеца.

(Под шотландската вълна, отдолу,
ти си гол, примитивен, невеж,
и ти идва да станеш от стола,
да запалиш цигара и свещ.)
...
И лежиш в отлежалите тежки води,
ми минорен, разкиснат, без сили,
и не знаеш билото преди
бе ли всъщност или сега го измисли.
Разточителна нощ в ми минор...

Слушаш музика, мрат часове неброени
и кого баламосваш с вселенски простор,
щом и сенките даже са тленни?

Никое време е, никое, никое, никое...
Падат минутите покрай теб - по очи.
Ти се тъпчеш с успокоителни
и мълчиш.

Отсъствие
По стълбището, след това ключът. Накрая
се вмъкваш в старата си стая.
Смълчаните, понапрашени мебели
отдавна са привикнали без тебе.
За тялото леглото е забравило,
забравила е за дланта ти бравата.
Нахално стъпките разместват
непреживените от тебе месеци
и щом постихне радостта в началото,
започваш гузно.
Да се подчиняваш.
Стихове Георги Рупчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар