Цъфтят липите
и всичко живо във това градче
е под властта
е под властта
на аромата,
набъбват кестените,
а непометената улица си е постлала
шарената
сянка.
И хората вървят
така спокойни,
даже в двете кафенета – чудо! – има празни
маси,
които
вероятно ни очакват.
Ние сме с хванати ръце
и
незабелязани
(което всъщност е страшно необичайно точно
тук)
се сливаме
със светлината, а тя... Тя цял ден
има цвят
на сутрин.
Не бързаме за никъде.
Принадлежим на себе си
и скоро
ще се любим.
И тогава старите огради ни правят,
път
прахът и мирисът на козя тор
изчезват,
а паважът става гладък,
та нищо
в този
чуден
ден
да не
нарушава
съвършенството
на близостта ни.
Стихове Стоян Радулов
 |
| Рисунка Мария Баджикчиян |
Няма коментари:
Публикуване на коментар