Има-няма стотина каменни къщи, накацали като гнезда на скални орли върху няколко близки баира високо, високо в Средните Родопи... Половината от които напълно или полуразрушени. Това е малкото селце Кръстатица.
Едва двадесет човека, една крава, няколко овчици, тук-там някое куче, малко кокошки, няколко кози и две магарета – горе-долу това е цялото "поселение" на селото.
Но сред тези криви вече каменни градежи, сред кирпичените сайванти, сред повехналите къщи и между самотния кучи вой, който се дочува понякога, се крият сърцераздирателни истории. Както и из целите Родопи. Потресаваща действителност и невероятно минало, прочее, има и на други места в България. Но Кръстатица ме плени изцяло.
Стоян Радулов
За Кръстатица преди четвъртото Възкресение, както и снимки оттам вижте тук.
 |
| Кръстатица, въглен и акварел |
Няма коментари:
Публикуване на коментар