Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

...Пропиляване

Един.
Таймерът е на петнайсет (разбирай ме - минути).
И луминисцентните отблясъци ми казват да заспя,
че го няма все това, което другите наричат “време”.
Че утре трябва да броя,
което някак си успявам, представи си, да работя.
А после пак да мина през аптеката…
Сутринта да включа бойлера във четири (и половина)…
Задължително да се обадя на тези тримата
и на онези четиримата…
Да купя (няма как) храна на двете котки…
Да заредя и да запаля печката...
И да напиша двеста реда… За моето съвремие…
За какво?

За да не ми остане пак проклето “време”
                                                       за метафори
и инертността на моя ден
да порасте като дъждовен облак
до ужасяваща хипербола.

Звъни досадно сутринта.
Във четири и двайсет. А аз съм още буден.
И ще гоня пак съня до спирката студена.
О, да,
аз имах време да поспя.
Аз имах време (и навярно сили) да не бъда този Аз.
Но се пропилях
във делничното суетене…
Стихове Стоян Радулов
    
П.П.  Забравих само кога ли точно беше –
във без петнайсет или във и петнайсет.


Панагюрище. Снимка Стоян Радулов

Няма коментари:

Публикуване на коментар