КРАТЕРИ
Погажда ли се слънцето с нощта
в страната на изстинали вулкани
или се дави във протуберанси?... Изстиват
всеки път по малко дълбоките ми кратери
и все по-остри стават. Събрани
нейде в дълбините тлеят още
живите мечти на лавите,
но е заприщена във своята кора
и гине неразкрита магмата.
А горе онзи пътник се разхожда
и тъжи по кървавите залези... Усеща
тръпките под своите крака и чака...
Как само чака земята в миг да се разтвори.
Но неби... Безмилостно по Кръста ѝ
опъната е кожата.
Защото няма тук
по-силен минерал от самотата,
заклещила нещастната планета,
далече от най-близката звезда
в откритото пространство
и от най-невярната комета...
Не се погажда слънцето с нощта,
и тъне в безразличие величаво.
Човекът става пак човек единствено във мисълта.
На повърхността е най-безжизнен кратер,
изоставен и самичък.
И някак подчинен...
Стихове © Стоян Радулов, из книгата "Черно на бяло", 2020
Рисунка с туш © Александър Станчев, 2001
Още на:
Страницата "Сюжетите на Радулов" във ФБ
Няма коментари:
Публикуване на коментар