Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Кратери


КРАТЕРИ

Погажда ли се слънцето с нощта
в страната на изстинали вулкани
или се дави във протуберанси?... Изстиват
всеки път по малко дълбоките ми кратери
и все по-остри стават. Събрани
нейде в дълбините тлеят още
живите мечти на лавите,
но е заприщена във своята кора
и гине неразкрита магмата.
А горе онзи пътник се разхожда
и тъжи по кървавите залези... Усеща
тръпките под своите крака и чака...
Как само чака земята в миг да се разтвори.
Но неби... Безмилостно по Кръста ѝ
опъната е кожата.
Защото няма тук
по-силен минерал от самотата,
заклещила нещастната планета,
далече от най-близката звезда
в откритото пространство
и от най-невярната комета...

Не се погажда слънцето с нощта,
и тъне в безразличие величаво.
Човекът става пак човек единствено във мисълта.
На повърхността е най-безжизнен кратер,
изоставен и самичък.
И някак подчинен...

Стихове © Стоян Радулов, из книгата "Черно на бяло", 2020
Рисунка с туш © Александър Станчев, 2001



Още на:
Страницата "Сюжетите на Радулов" във ФБ


Няма коментари:

Публикуване на коментар