За всички невъзможни и красиви, ярки макове – те въздуха и моята душа прегарят.
За червената им, пролетна империя, чийто ален химн съществото ми запява.
Вдъхновени, запленени, омаяни, пияни са ми сетивата от маковете чародейни.
Вечна да е дивната им, невидяна, мощна, съвършена и ефирна красота. Да живее!
За късмета да ги зърне всеки тук да има и да прегърне тяхната омая...
За потъването в този незаслужен, пищен, царски пурпур. Макове! О, май е!
Стихове и снимки Стоян Радулов
Няма коментари:
Публикуване на коментар