Здравейте и добре дошли при мен!
Това е личният ми творчески блог "Сюжетите на Радулов". :)
Радвам се, че сте тук и дано си изкарате приятно - колкото и време да ви отнеме това!
Знаете ли, особено много ми допада заглавието "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света" на един от сборниците с разкази на Сароян. Може би защото никога не съм могъл да дам адекватно обяснение на друг за себе си, а той сякаш го е направил вместо мен. :)
Аз съм нещо като журналист, нещо като поет, нещо като режисьор, нещо като фотограф, изобщо като нищо на света. За мен е важно да се изразявам. Общуването ми е много важно. И цялото писане е моят начин това да се случва.
Написаните от мен текстове са буквално хиляди. Писал съм дописки, хроники, информации, статии, публицистични текстове, коментари, къси разкази, есета, стихове, рецензии, критики, сценарии за киното и телевизията, какви ли не официални писма, поздравителни адреси, благодарности, речи и лична кореспонденция. Но съм бил и продавач, разносвач, книжар, търговец, рекламен агент, оптик, контрольор... Затова ми е хубаво, че от 20 години се прехранвам само с писане. Това е моята професия.
Знаете ли, особено много ми допада заглавието "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света" на един от сборниците с разкази на Сароян. Може би защото никога не съм могъл да дам адекватно обяснение на друг за себе си, а той сякаш го е направил вместо мен. :)
Аз съм нещо като журналист, нещо като поет, нещо като режисьор, нещо като фотограф, изобщо като нищо на света. За мен е важно да се изразявам. Общуването ми е много важно. И цялото писане е моят начин това да се случва.
Написаните от мен текстове са буквално хиляди. Писал съм дописки, хроники, информации, статии, публицистични текстове, коментари, къси разкази, есета, стихове, рецензии, критики, сценарии за киното и телевизията, какви ли не официални писма, поздравителни адреси, благодарности, речи и лична кореспонденция. Но съм бил и продавач, разносвач, книжар, търговец, рекламен агент, оптик, контрольор... Затова ми е хубаво, че от 20 години се прехранвам само с писане. Това е моята професия.
Важно е да уточня, обаче - писането е професия. Поезията - не е!
Понякога ми се струва, че цялото изкуство и поезията - в частност - е напълно безполезна, безсмислена и никому ненужна - в този наш циничен, материален свят. Със сигурност светът би могъл без Шекспир и без Пушкин, и без Превер, и без Яворов - но дали би бил същият!? Категорично - не. Без творческия импулс, стоящ зад всяко наше действие - изкуство, наука, иновация - цивилизацията не е възможна. Без изкуството, без поезията и без опакованите дървета на Кристо, ние сме просто пепел в пепелта. Поезията е огън. Рисуването е огън. Музиката е огън. Създаването е огън. И без пламъка им, ние сме нищо - едно студено, мъртво нищо. Самите ние сме нечие творение и творческото начало е в нашата същност. Така че - от себе си, от природата си да избягаме не можем.
Много съм бъркал и много съм се лъгал - и в поезията, и в публицистиката, и във фотографията, и в документалистиката. Но и много съм обичал, и много съм летял!
В края - сигурен съм, че освен писането, обаче, бих могъл да имам и да ми подхождат и много други животи - както го е казал Рембо в едно от гениалните си стихотворения - каквито съм искал да имам, когато бях малък...
В края - сигурен съм, че освен писането, обаче, бих могъл да имам и да ми подхождат и много други животи - както го е казал Рембо в едно от гениалните си стихотворения - каквито съм искал да имам, когато бях малък...
Какво ме очаква нататък? Няма ни най-малка представа. Предполагам - че самото съществуване - във всичките му проявления.
Благодаря, за което!
Стоян Радулов
Стоян Радулов
Няма коментари:
Публикуване на коментар