Съществително

С...
Същ...
Също...
Същина...
Същност...
Същество...
Съществен...
Съществувам...
Съществително...

Какво съм аз? - Едно обикновено, скромно съществително (с печатни грешки, вероятно); подлог в дълго, сложно, може би съставно изречение... В богатата, безкрайна реч на нашия живот...
Съществително, което съществува в своя същност. Също - неговата същина...
Моля ви, бъдете снизходителни,
когато ме четете, ако изобщо ме откриете и ви направя впечатление в този най-съществен текст за времето отвъд и тук, между раждането и смъртта,
не ми пишете оценки, дори да са отлични,
не ме поправяйте, ако не ви харесам,
не ме зачерквайте,
не ме изтривайте - най-вече с гума или слюнка,
оставете ме да бъда,
там, където са ме подредили други,
там, където вече сте ме подредили вие,
там, където съм се подредило аз самото...
Бъдете милостиви, още моля ви,
внимавайте за думите, с които ме обграждате,
особено за прилагателните да внимавате -
те са най-хубави от всички думи, но и най-опасни;
така боли от тежките и непремислени, дори случайно изтървани прилагателни;
и как е мило, топло, светло и уютно от белите им братя, добрите прилагателни...
И с глаголите внимавайте, с лицата им, с числата - за действията, които ще извършите чрез тях бъдете особено внимателни, тъй като глаголите са палави и хитреци, и често правят пакости...
Ето ме - едно обикновено, скромно съществително,
стоя си тук в едно обикновено, сложно изречение,
извършвам действие...
И колко ще се радвам, ако някога ме прочетете, да разберете смисъла и същината на съществувалото съществително, да запомните същността
и може би - да разкажете за мен, за да дадете пример - положителен или пък отрицателен -
трябва ли,
не трябва ли...
Тогава моят смисъл ще е най-осъществен -
съществено да съществувам;
да съм едно добро, полезно съществително;
да съм едно красиво, симпатично съществително;
да съм потребен подлог,
понеже всеки подлог има роля и в най-простото от всички изречение;
мъничка макар, невзрачна - но все така необходима...

© Стоян Радулов

Рисунка с въглен