Записки под възглавката... (Из дневника във ФБ)

"Всяко време, всяка култура, всички нрави и традиции си имат свой стил, свои нежности и суровости, красоти и ужаси, които му съответстват, приемат известни страдания за естествени, известни злини за търпими. Но човешкият живот се превръща в истинско мъчение, в ад там, където се пресичат две времена, две култури и религии... Има и времена, когато едно цяло поколение попада между две епохи, между два стила на живот така, че загубва всичко, което се разбира от само себе си — всички нрави, всяка защитеност и невинност. Естествено не всеки долавя това еднакво силно. Една натура като Ницше трябваше да изстрада бедата на днешния ден преди повече от едно поколение — това, което той изпита самотен и неразбран, днес изживяват хиляди."
Това е Херман Хесе в "Степният вълк" (1927 г.), без да има представа, че описва и първите деситилетия на ХХІ-вия век. Ако живееше днес, сигурно би се самоцитирал и вероятно би отишъл много по-далеч... Налазват ли ви мравки? 23 години (от 17-та до 40-та) живея в безвремието на т.нар. "преход". Но как да се разсърдя на историята?
____________________________________
"Най-страшно е да не настъпи културно мракобесие, както при култа. Тогава за какво трябва да пише човек. А нима сега ми се пише за нещо? Уви, за нищо. Трябва вече да се умира, но смъртта дълго ще трябва да се чака. А колко е тъжно да се мисли и за нея."
(08.11.1964 г. из дневниците на Александър Геров)
Жалкото е, че 50 години по-късно времето е друго, но опасението на Геров се е сбъднало. Културното мракобесие е настъпило.
И все пак... Има за какво да пише човек.
Но дали му се пише на човекът?
А другото... То е неизбежно...
____________________________________
"Беше време, когато парите течаха като река към капиталистическите страни. Достатъчно бе да се наведеш и да ги вземеш. За щастие имаше неколцина, които отказваха да се наведат."
(Фр. Бегбеде)
Кой познава днес ненаведени?