Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Черги...


Черги

Греят от багри старите селски носии,
звънтят пендари и се радват на булка.
Греят от радост и в Тодоро̀ви кушии –
момчешки игри, викове, смях, люлка...

Като в песен народна се сбира село̀то,
сякаш сватба насам иде голяма.
Като в приказка шарена хорото
върти се. Празник е, да тъгуваме – няма.

Тук жена меси погача и плаче –
за мъж ли, за дъщеря ли – не зная.
Там мома е целуната от красиво юначе
румени бузите ѝ, в погледа – злачна омая.

Зад шиндите мъж води млада кобила,
под калпака запретнал е цвете.
Зад чешмата невеста с очи го съблича
и дете незаченато ражда му вече.

Този кокалест възел като на старчески пръсти
дали ще развърже жената над стана?
В този пу̀сти живот е важно кросно̀то.
И да не оплиташ орисията със ина̀та.

Стихове Стоян Радулов

Снимки © Стоян Радулов

Сезонът на мълчанието

І
Ако само леко ме докоснеш
и очи откъснеш от тавана,
ще те целуна.

Ако си захвърлиш самомнението,
ще ти призная пазена
до болка дума.

Така студено е
в сезона на мълчанието.

ІІ
Каменният тътнеж на тишината ме убива.
            Говори ми,
за да чуя, че в скалите има незабравка жива.

(Из поетичната книга "Абсолютно: Любов")

Сенки, еп. 4. Още снимки от Стоян Радулов - във Фото-култ
* * *
...И по водата прописах:
- Познавам ли на истината зноя,
на чувствата – дълбоките нива?

- Когато благодатни мигове
в извора на любовта откриеш,
усещане за глъбината свежа,
понятие за истина ще придобиеш.

Стихове и снимки Стоян Радулов

Сенки, еп. 2. Още снимки от Стоян Радулов - във Фото-култ

Небивал спомен за Поленето. И още за рисуването и учителите

Фрагменти...
Първата ми учителка по рисуване в прогимназията - Иванка Раленекова. Учеше ни хем на отношение към изкуството, хем на малко техника - и за линиите, и за светлосенките, и за перспективата, как да смесваме водните боички и т.н. В нейните часове за първи път се докоснах и до истинска глина - от онази същата, в която братя Дейкови са открили през 1949-та Панагюрското златното съкровище. Майсторът грънчар бе току до къщата на д-р Дееничина, срещу училището.
После, при Катя Станчева имахме ателие по приложни изкуства - тя ни учеше как да правим колажи и разни пана, не само от хартия - самата тя работеше много с лен. По стъпките на големите пък тръгнах при бате Цецо Панчовски - направи кръжок по живопис в училище "20 април" - прекосявах почти целия град, включително зимата, за да ми показва тънкостите на изобразителното изкуство. Но това продължи само година, даже и по-малко - бил съм шести или седми клас.
Но най-големият ми учител в изобразителното изкуство е Манол Панчовски - първите истински скици с молив и с въглен, първият досег до маслото и истинското платно. (Опъвахме си го сами, сами си сковавахме рамките, грундирахме си го и т.н.) Всяка седмица по два пъти за по няколко часа старата Ланджева къща в Панагюрище приемаше групата ни от 6-8 деца и се превръщаше в нашия дом на приказките. И така две години. Даже си мислех, че ще ставам художник, виждах се в големите ателиета на Академията в София или зад чертожните маси на Института по архитектура.
Както и да е...
На всички тези хора - благодаря ви!
Рисуването обаче остана моят начин да се скрия за по няколко часа от света, който пресища сетивата ми все по-често не само с хубави неща. Когато имам време, разбира се - за да потъна наистина в света на красивото, на цветното, на спокойствието. Винаги имам подготвени моливи - от 2H до 2В, малко листа, кадастрон или скицник под ръка, комплект пастели, въглен и акварели...
Молете се за сърцето ми...

© Стоян Радулов

П.П. На Поленето, днес под язовира, е била родната къща на татко ми. Затова нямам детски спомени от село, както например от заниманията ми с рисуване. Но пък мога да си ги нарисувам. Когато ходя на Поленето, винаги виждам в съзнанието старите къщи, хармана, диканята... И ходя до старите орехи; те поне още са там...

Небивал спомен от Поленето, рисунка с въглен

Из "Моите фундаменти": Майка Тереза

Най-хубавият ден - днешният.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители - децата.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък - лошото настроение.
Най-красивия подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-доброто лекарство - оптимизмът.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращия дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.

Майка Тереза, снимка Associated Press