Небивал спомен за Поленето. И още за рисуването и учителите

Фрагменти...

Първата ми учителка по рисуване в прогимназията - Иванка Раленекова. Учеше ни хем на отношение към изкуството, хем на малко техника - и за линиите, и за светлосенките, и за перспективата, как да смесваме водните боички и т.н. В нейните часове за първи път се докоснах и до истинска глина - от онази същата, в която братя Дейкови са открили през 1949-та Панагюрското златното съкровище. Майсторът грънчар бе току до къщата на д-р Дееничина, срещу училището.
После, при Катя Станчева имахме ателие по приложни изкуства - тя ни учеше как да правим колажи и разни пана, не само от хартия - самата тя работеше много с лен. По стъпките на големите пък тръгнах при бате Цецо Панчовски - направи кръжок по живопис в училище "20 април" - прекосявах почти целия град, включително зимата, за да ми показва тънкостите на изобразителното изкуство. Но това продължи само година, даже и по-малко - бил съм шести или седми клас.
Но най-големият ми учител в изобразителното изкуство е Манол Панчовски - първите истински скици с молив и с въглен, първият досег до маслото и истинското платно. (Опъвахме си го сами, сами си сковавахме рамките, грундирахме си го и т.н.) Всяка седмица по два пъти за по няколко часа старата Ланджева къща в Панагюрище приемаше групата ни от 6-8 деца и се превръщаше в нашия дом на приказките. И така две години. Даже си мислех, че ще ставам художник, виждах се в големите ателиета на Академията в София или зад чертожните маси на Института по архитектура.
Както и да е...
На всички тези хора - благодаря ви!
Рисуването обаче остана моят начин да се скрия за по няколко часа от света, който пресища сетивата ми все по-често не само с хубави неща. Когато имам време, разбира се - за да потъна наистина в света на красивото, на цветното, на спокойствието. Винаги имам подготвени моливи - от 2H до 2В, малко листа, кадастрон или скицник под ръка, комплект пастели, въглен и акварели...
Молете се за сърцето ми...

© Стоян Радулов

П.П. На Поленето, днес под язовира, е била родната къща на татко ми. Затова нямам детски спомени от село, както например от заниманията ми с рисуване. Но пък мога да си ги нарисувам. Когато ходя на Поленето, винаги виждам в съзнанието старите къщи, хармана, диканята... И ходя до старите орехи; те поне още са там...

Небивал спомен от Поленето, рисунка с въглен