“Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)
Родопски поляни, изпълнени с вълнуващи минзухари...
Оставям ги да продължат да радват небето над Юндола, както мен ме радваха...
Пречистен от въздух, от красива природа и две свещички в параклиса "Св. Петка" и зареден от границата между два свята - Родопите и Рила, Този и Онзи, мога да продължа през сезоните - а все хубави идват, надявам се...
Когато попадна на такава гледка, сякаш се докосвам до Вечността.
А тя обича легендите.
Латинското име на минзухара е Крокус (Crocus) е от семейство Перуникови. Та, според една древноримска легенда, Крокус бил млад и добър овчар. Веднъж, докато пасял стадото си, срещнал красивата нимфа Смилакс и лудо се влюбил в нея. Изумени от силата на чувствата, които се разгорели между божествената девойка и простосмъртния, боговете решили да ги съберат завинаги. Те превърнали момичето в неувяхващ тис, а Крокус - в прекрасно цвете, което цъфти и през пролетта, и през есента - за да се събира със своята любима... Според друга легенда пък, преди да се отправи към мъченическа смърт, свещеникът Св. Валентин увил в хартия нежен минзухар. Той тайно го подарил на Августина - сляпата дъщеря на пазача на затвора, в който бил хвърлен заради своята вяра. Още щом разгърнала хартията, девойката прогледнала...
А аз даже нямам нужда от легенди, за да ме вълнуват Юндолските минзухари... Стоян Радулов
"Не с притчи, огласени наизуст, а с истините, споделени просто. Поетът е следовник на Исус или апостол, приближен до Господ." Воймир Асенов
Ние сме и живеем в легенди. Такива, които се раждат от стръковете на нощната трева, от стъпките на мисълта по хиляди пътища и пътеки. Това са легенди, родени от безмълвието. Безмълвие, в което отчаяно търсим необяснимото, необятното, незримото, нечутото, ненамереното, тамошното, красивото, отколешното, бъдното, вечното...
И в началото на тези легенди е Словото.
В началото на нашата легенда е Словото - не с притчи, огласени наизуст, а с истините, споделени просто.
Поезията е начин да си ги спомним. Поезията е път към откриването на нова легенда. Затова Поетът винаги е обърнат към лицето на съществуването. Поетът е следовник на Исус или апостол, приближен на Господ.
Безмълвието се разтваря като книга и чрез Словото ни се разкрива един непознат свят на легенди, вплели в себе си и миналото, и настоящото, и бъдещото ни време. Такава е силата на буквите и на думите. Такава е мисията на Словото - мисия на мъдростта, на пътя, на истината и на живота. И то ни благославя като слушатели на гласове, родени от тишината на мирозданието. И от тази далечна, но всъщност близка страна на красотата ни полъхва крилото на любовта; безмерната нужда да бъдем обичани е утолена. Тогава нашето утре вече не ни притеснява, понеже времената и пространствата нямат значение за легендите. Те са. Словото е. Поетът е. Ние сме. Аз съм.
„Никополис
ад Иструм” е документален филм, разказващ за създаването, историята,
живота и археологическите проучвания на античния римски град Никополис
ад Иструм, чиито останки се намират в близост до с. Никюп, Велико
Търновско. Градът е основен туристически обект в област Велико Търново и
един от най-атрактивните туристически обекти в България, разкриващ
ключови моменти от античната история на българските земи – периодът
между ІІ и ІV век от н.е.
Имало е време, когато Рим е владеел
почти целия античен свят – от Атлантика до Месопотамия, от Атласките
планини до Карпатите. От Рим се появила най-голямата империя, която
светът някога е познавал. Ненадмината в своята жестокост, своя гений и
жаждата си за власт. В течение на векове Рим властвал над една четвърт
от световното население...
Краят на първи и началото на втори век
от новата ера било времето на най-голямата експанзия на Римската
империя. Това било времето на император Траян. Вече повече от столетие
римските легиони постепенно асимилирали Балканския полуостров - земите
южно от река Истрос – днешният Дунав. Но в един момент не необходимостта
от нови територии, а нуждата от спокойствие по външните граници взела
превес. На север, около Карпатите, се намирало държавното обединение на
даките. Войните на Рим с дакийските племена завършили с пълна победа
през 106-та година. За прослава на това събитие били основани няколко
града в империята, включително и на Балканите. Един от тях е Никополис
ад Иструм, което на български означава "Град на победата при Дунав"...
Но
защо градът носи името на Дунав, а се намира на повече от 100 километра
от голямата река? Защо император Траян се е нуждаел от подобна прослава
на своята победа? Как е бил построен този красив античен град? Каква е
връзката на Никополис с останалите римски градове в провинциите Мизия и
Тракия? Какъв е бил животът в Никополис? Как е изглеждал в
действителност? Как се е водоснабдявал? Какви хора са го населявали?
Какво е наследството, оставено ни от древен Рим в античния град
Никополис ад Иструм?... Филмът търси отговори на всички тези въпроси с
помощта на ст.н.с. д-р Павлина Владкова, археолог, проучвал развалините
на града. Едновременно с това потапя зрителя в атмосферата от онова
време, представяйки мащабни възстановки на завладяването на Мизия и
живота в римския град.
Могъщество и величие... Култура и безсмъртие...
За това говорят останките от Никополис ад Иструм. Но и още колко ли истории остават скрити под пластовете на времето?...
Снимка на руините на античния град - TVT
Никополис ад Иструм
Документален филм / Времетраене 26:37 минути / България
Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм Филмът
е с номинация за награда в категория „ТВ предаване” в V Филмов фестивал
при VІ Международно изложение “Културен Туризъм “ Велико Търново` 2009
Сценарий Стоян Радулов. Консултант ст.н.с. д-р Павлина Владкова. Оператор Николай Василев. Режисьор по монтажа Радосвета Петрова. Музикално и звуково оформление Диана Николова. Текста чете Любомир Младенов. Продуцент Георги Крумов
