Как да се сдобиеш с книги с автограф от мен :)

 "Поздравъ отъ Панагюрище" стигна и до Camlough Lake, недалеч от Нюри, графство Даун в Северна Ирлания, Обединеното кралство. Защото Панагюрище е и там, където стъпва дори един панагюрец. :) Благодарение на Ани Гръблева (зад кадър) и Таня Данова (в кадър).

КНИГИ С АВТОГРАФ:

Всеки, които иска да получи от тези книги с мой автограф, трябва да ми пише на лични съобщения във Фейсбук - Стоян Радулов. :) Да посочи най-близкия офис на куриерска фирма (Спиди или Еконт), откъдето ще си вземе доставката с наложен платеж, трите имена по документ за самоличност и български телефонен номер, за да получи известие за куриерската услуга. :)

Най-новата ми книга е юбилейната антология

- ЧЕРНО на БЯЛО, най-доброто от поезията ми / 2020 г. - 15,00 лв. 

На тезгяха са още:

- Поздравъ отъ Панагюрище, том 1 / 2018 г. - 18,00 лв.

- Поздравъ отъ Панагюрище, том 2 / 2020 г. - 20,00 лв.

- Споменъ отъ Панагюрище, 24 картички комплект - 17,00 лв.

Книгите са посветени на визуалната история на Панагюрище през погледа на архивните снимки и старите пощенски картички - съдържат над 600 изображения и близо 140 истории.

Тези три заглавия могат да бъдат открити и на място във всички книжарници на Панагюрище - в магазините на "Арахна", книжарница "Книгата" до "Т-маркет" и централната книжарница на пл. "20 април". Както и в София - в книжарница "Български книжици" / колонадата под "Кристал".

И още:

- Пътуване към Акаша, поезия, дебют / 2000 г. - 12,00 лв.

- Абсолютно: Любов, поезия / 2005 г. - 15,00 лв. (Библиографска рядкост, ограничени бройки.)

- Във вълшебната виделина на театъра / 2016 г. - 20,00 лв. (Хроника на сценичния живот в Панагюрище - автори и съставители Иван и Нина Радулови. Редактор - Стоян Радулов - пълно изследване по години (от 1865 до 2015), постановки и имена, с богат илюстративен материал, също библиографска рядкост.)

Казвате какво ви се чете, надписвам и изпращам. :) Друг начин в момента няма. :) Повече за всички книги можете да откриете информация в настоящия ми блог.

Мнения на автори, приятели и рецензенти за книгите ми.

Следете и следните страници във Фейсбук.

Сюжетите на Радулов / За Панагюрище с любов / Ретро Панагюрище

"Най-удивителното в книгата "Пътуване към Акаша" е личността на автора Стоян Радулов. Такова усложнено мислене е неприсъщо на младостта, но то е показател за интелектуалното развитие на поколенията. В това можем да открием и надеждата, че глобалната бездуховност на днешния ден е само кратък период в историята на човечеството."
Красимира Василева

Веселин Иванов за книгата ми "Абсолютно: Любов": "Ефирна и нежна поезия. С огромна радост да се запознаем и на живо!"

Пепа Минова за книгата ми "Поздравъ отъ Панагюрище", том 2: "Най-ценното в днешния празник 24 май - книга, въплатила всичко, с което се гордея!"

Моето Панагюрище никога не е започвало, нито пък е свършвало с онова чутовно Маньово бърдо от пролетта на 1876-та и закодираните още тогава героики и послания. То е много повече. То е къщата на майка ми и татко ми, земята на най-близките ми хора, градчето на детството, пълно със спомени... Във въздуха му още се носят звучните лакърдии на неповторимия панагюрския говор и ароматите на най-вкусната домашна храна... То е цял Космос... А всеки Космос заслужава своите книги, особено ако се казва Панагюрище. Понеже историята на Панагюрище е и историята на България.

Абонирайте се и за канала ми в Youtube!

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я:

2000 – 2025:

"Пътуване към Акаша" (2000), поезия, автор – Стоян Радулов, ИК "Богианна", София. (Предговор - Иван Гранитски, послеслов - Красимира Василева-М`Бай, редактор - Боян Ангелов, художник - Зденек Хажни, Чехия)

"Мигове" (2004) сборник разкази, автор Иван Радулов, Панагюрище. Стоян Радулов - редакция и художествено оформление на корицата

"Абсолютно: Любов" (2005), поезия, автор Стоян Радулов - автор, издател ПК "Артисимо", Панагюрище. (Редактор Стоян Радулов, художник Мария Баджикчиян)

"Панагюрище. Земята на Април 1876" (2006), фотоалбум, автор Стоян Радулов. Издател Община Панагюрище (Съставителство, текстове, снимки, дизайн, фотография на корица и книжно тяло -  Стоян Радулов)

"Началото и краят на света" (2006), документална белетристика, автор от Димитър Дънеков, (Стоян Радулов – фотография, дизайн и оформление на книжно тяло и корица)

"Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни" (2006) литературоведско изследване, автор от Катя Кузмова-Зографова, София (Стоян Радулов – редакция и обработка на илюстрациите)

“Любовен архив” (2007), публицистичен сборник, мемоаристика, автор от Катя Кузмова-Зографова, София (Стоян Радулов – продуцент, редактор на изданието и оформител на корицата и книжното тяло)

"През Джунглата на времето" (тритомна поредица) (2008-2010), документална белетристика, мемоаристика, автор – Димитър Дънеков. (Стоян Радулов - фотография, дизайн и оформление на кориците и на трите тома)

"Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" (2015) документален сборник, мемоаристика, публицистика. Автори и съставители - Нина и Иван Радулови (Стоян Радулов – редакция на текста и художествено оформление на книжно тяло и корици)

"# 53 пъти Любов и други важни неща" (2017), поезия. Автор – Михаил Караиванов. Издател и печат ИК "Оборище" - Панагюрище. Стоян Радулов - редактор и рецензент, оформител на корица. Моника Димитрова - фотограф.

"Виделина" (2017) - юбилеен алманах на Литературен клуб "Виделина" към читалище "Виделина" в Панагюрище. Съставители – Стоян Радулов и  Мария Бегова. Издател: читалище "Виделина" – Панагюрище.

"Поздравъ отъ Панагюрище", том 1 (2018) сборник документалистика, публицистика, мемоаристика. Автор и съставител – Стоян Радулов. Книга, посветена на визуалната история на Панагрище. Издатели Община Панагюрище, "Ретро Панагюрище, печат ИК "Фабер" - Велико Търново.

"Поздравъ отъ Панагюрище", том 2 (2020), сборник документалистика, публицистика, мемоаристика. Автор и съставител – Стоян Радулов. Книга, посветена на визуалната история на Панагрище. Издатели Община Панагюрище, "Ретро Панагюрище, печат ИК "Фабер" - Велико Търново.

"И в мен покълва смисълът" (2020), поезия. Автор – Дима Дюлгярова. Стоян Радулов - инициатор, редактор и рецензент. Печат ИК "Фабер" - Велико Търново. Нина Истревска - коректор и снимка на корица.

"Черно на бяло" (2020), поетичен юбилеен сборник, автор - Стоян Радулов. Издател и печат ИК "Фабер" - Велико Търново. Автор на предговора и рецензент – Дарина Дечева, рецензенти – Георги Спасов и Тодор Каракашев, художник на корицата и илюстрации – Пепа Маркова.

"Михаил Маргаритов. Аз и моето поколение" (2022), документалистика, автор – Елена Димитрова. Издател и печат Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София. Второ преработено издание, 2019-2022. Стоян Радулов – редактор, рецензент, оформител на книжно тяло и корица. 

"От другата страна на стъклото" (2023) поезия, автор – Михаил Караиванов. Издател и печат ИК "Оборище" – Панагюрище. Стоян Радулов – редактор и рецензент. Теодора Димитрова - фотограф и оформление на корица. 

ПРЕДСТОЯЩИ КНИГИ:

"Добра като надежда" (2019-2025) – поетична антология, автор – Елена Димитрова. Стоян Радулов - съставител и редактор. Завършен ръкопис, пред издаване.

"Дописки от Панагюрище" (работно заглавие) (2024, 2025…) – документален сборник с публицистика и мемоаристика. Автор и съставител – Стоян Радулов. В процес на съставителство и редакция.

"Панагюрски релефи" (работно заглавие) (2024, 2025…) – публицистичен сборник, белетристика, мемоаристика. Автор и съставител – Стоян Радулов. В процес на съставителство и редакция.

"Писма от големия свят / Медитерански камъчета" (работни заглавия) (2024, 2025…) – сборник проза, белетристика, есеистика. В процес на авторство, съставителство и редакция.

Т В О Р Ч Е С К И   П Р О Е К Т И:

2000 – 2021:

УЧАСТИЕ В АРТ ХЕПЪНИНГ – Кавадарци, Македония, Младежки център и Фондация "Отворено общество" - Македония (2000) съвместно с художничката Лозена Муховска.

УЧАСТИЕ В ТВОРЧЕСКИ СРЕЩИ – Жребичко, България, (2004 и 2005) - хроника и фотографии.

ДИЗАЙН И ГРАФИЧНА КОНЦЕПЦИЯ на в. "Време 2001" - Панагюрище (2004-2006); на в. “Чат-пат” (2000-2005), издание на Литературен клуб “Виделина” – Панагюрище, на различни брошури и бюлетини.

ОРГАНИЗИРАНЕ, ПРОИЗВОДСТВО И ИЗЛЪЧВАНЕ на телевизионното предаване “Нетипично” по КТ “Астра-Пан” - Панагюрище (2005), съвместно с Радостина Кръстева-Гатева.

САМОСТОЯТЕЛНА ФОТОИЗЛОЖБА "Спомен за присъствие", първа авторска изложба художествени фотографии на Стоян Радулов, Галерия на Градски исторически музей – Панагюрище (2005), куратор Манол Панчовски.

ИЗДАТЕЛ на различни периодични издания – „Зона Младеж” (бюлетин на СНЦ „Младежки кръг „Нов свят”), в. „Чат-Пат”(издание за на Литературен клуб „Виделина”), „Свободно” (приложение на в. „Време 2001”), издател на календари, брошури, дипляни, картички, албуми и пр. (2005-2006)

ОФОРМЛЕНИЕ на плакат за обща художествена изложба в Народното събрание, София (2006).

УЧАСТИЕ В КОНКУРС от кампанията "Различията ни събират" на Евроцентър и интернет-портала Фото-култ (2006), финал - участие на изложба в Чешки културен център – София (2006).

КУРАТОР на фотографската изложба “Фотозографии и словорисунки” (2007), Основна зала на Музей “Земята и хората”, София; Галерия на Градски исторически музей – Панагюрище.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА (автор на сценарий / съпътстващи публикации) на Дарина Дечева "Дом от камъш" – Театър Дом-паметник - Панагюрище(2009)

УЧАСТИЕ В ЛИТЕРАТУРНА СРЕЩА – ЧЕТЕНЕ в Център за култура и дебат „Червената къща” – София (2009)

СЪЗДАТЕЛ и ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР на сайта за литература и изкуство ЧАТ-ПАТ (от февруари 2012 до момента) и на ЧАТ-ПАТ: културни новини" (май 2012 - февруари 2021)

СЪЗДАТЕЛ на блога за пътешествия и туризъм МОЯТА ЗЕМЯ (2012)

СЪЗДАТЕЛ на страницата ЗА ПАНАГЮРИЩЕ С ЛЮБОВ във Facebook (ноември 2013 до момента)

ТВОРЧЕСКА СРЕЩА на ЛК "Виделина" и кръг "Чат-пат" – Доспат (2016)

ТВОРЧЕСКА СРЕЩА на ЛК "Виделина" и кръг "Чат-пат" – Дъждовница (2017)

СЪЗДАТЕЛ на страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Facebook (ноември 2013 до момента)

ОРГАНИЗАТОР на самостоятелната изложба "ИЛЮСТРАЦИИ" на худ. Пепа Маркова в Джуджевата къща в Панагюрище (23 септември 2020)

ЗАСНЕМАНЕ И ВИДЕОМАНТАЖ на клипове по авторската книга ЧЕРНО НА БЯЛО, предназначени за социалните мрежи и Youtube (2020 и 2021)

Кръстатица. Преди четвъртото Възкресение

Има-няма стотина каменни къщи, накацали като гнезда на скални орли върху няколко близки баира, високо, високо в Средните Родопи... Половината от които напълно или полуразрушени. Това е малкото селце Кръстатица.

И една красива, изумителна планина, разляла се в Южна България като море от хълмове, която те извисява над боровете и букаците, до небето и слънцето с лъчи от най-добрите емоции, на които си способен. Или те притуля нейде под дъгата си с тежки облаци на тревожност, но никога не те оставя безразличен. И няма как иначе при толкова много истории, разиграли се из облите била, из тучните и рошави като халища поляни и из урвестите долини на тази планина – символ на българската душа. Съдбите на хората тук често ще те разтърсят из дълбочините на съществото ти, ще те омагьосат с клокочещия и мек говор на родопския говор, ще го съпроводят с плач на каба гайда, с песен от гласа на кавал или с радост от тамбура... Само едничка песен може да ти скъса сърцето – „Пустиян Салих без сабур”, какво остава за всичките...

Едва двадесет човека, една крава, няколко овчици, тук-там някое куче, малко кокошки, няколко кози и две магарета – горе-долу това е цялото "поселение" на Кръстатица.

Кога се е завързал възелът на животеца в това село не знам. А и няма кой да ми каже, защото никой не го помни. Ама, разбрах, че Кръстатица досега три пъти е умирало и още толкова пъти се е възраждало; че четвърти живот живее то - така поне се мълви по тия ридове на Родопите, извисили се над долината на Малка Арда.

Този четвърти живот започнал някъде в началото на ХІХ век, когато тук се преселили хора от по-ниското село Оряховец. Заради липсата на поминък обаче след век и половина повечето от наследниците на заселниците го напуснали. Най-много от тях се ориентирали към Кърджали, а други - към Казанлъшко, селата Шейново, Ясеново, Горно и Долно Сахране.

Обезлюдено, самотно, високо и далечно, днес Кръстатица за пореден път се е вкопчило в живота, както повет около дива ябълка, и не се пуща - поне не и доброволно. Стиска кривите си, старчески ръце около ствола му с последни сили... Докато времето все пак някога отново го надвие. Опира се на каменните си стени, както стогодишните баба Иглика и баба Недка на своите дървени тояжки... И е вперило с надежда очи в простора, чиято синева се стрелка над тия безбрежни Родопи. А те дърпат погледа ти надалеч, надалеч... И през пространството, и през времето.

Тук съм преди четвъртата смърт и може би преди четвъртото Възкресение. Опитвам се да гадая, всъщност, ще има ли пети живот за Кръстатица. Но не провиждам толкова напред, не ми е дадено... Само дано домашното мляко от единствената крава, дъхавият пататник от местните картофи и този пусти шарен боб не добият вкус на помен! Опирам гърба си върху каменните дувари и се опитвам да чуя какво ще ми кажат.

Във всеки случай от десетилетия училището е глухо и сляпо, с вече пропаднал и опасен покрив, джамията е без минаре и празна, а църква никога не е имало... Макар, че името на селото идва тъкмо от местността Кръстатица, която се намира току над него. Тя е свързана с преданията за Христовия кръст (същите като на Кръстова гора) и с гоненията на християни, отказали да приемат мюсюлманството и погинали в името на своята вяра... Даже кръчмата е вече затворена, а автобусче от Баните идва два пъти в седмицата... Изпотрошените прозорци отдавна гледат към Оня свят. Та, както виждам нещата, май четвъртият край за Кръстатица е неизбежен. Нещо повече – съвсем скорошен ще е.

Времето неумолимо лети, докато коленете и кръстовете на старите жители на Кръстатица отмаляват. Млади няма. Когато вечер си легнат двайсетте баби и дядовци, не се знае дали на сутринта ще се събудят пак толкова. Повечето от здравите някога, топли и уютни малки къщици днес са населени със сенки на покойници. Некролозите на последните ни гледат от заключените пътни порти – Райна Славчева, Рада и Емил Чолакови, Зорка Делчева, Владимир Инсаров, Димитър Минчев, Борис Зинелов... Това е свят на мъртвите – щастливи, нещастни, работливи, мързеливи, радостни и тъжни, откровени и потайни, смехотворни, застрашителни, играещи едновременно и със слънцето на живота и със суграшицата му на жмичка хора. Те минават с вятъра през изпочупените джамове, кръжат около пропадналите огнища, просвистяват през празните долапи и обори с копнеж по едни невъзвратими времена. Те са забравили, че не са хора, а духове. Но ако се отскубнат от Кръстатица, в същия миг ще бъдат унищожени и стопени като всеки паднал тука сняг от топлото течение на Малка Арда.

Пратеници, посланици от широкия свят попадат тук случайно само заради Надя Еренджикова, която преди петнайсетина-двайсет години се влюбила в селцето с каменните къщи безвъзвратно. Оставила любимия си Пловдив и пристанала на Родопа точно в Кръстатица. Тя с помощта на местните, самоуки майстори върнала към живот една от местните каменни къщи, където да идват гости от големия свят и от цяла България.

Но ето, дивата ябълка в съседния двор не е обрана още от миналата есен. Плодовете й гният върху влажната земя, без да са станали на сладка ракия или на ароматен мармалад. Някои от терасираните нивички на отсрещния скат са превърнати в малки пасища, но повечето са запустели, превзети от дренки, бурени и коприва.

Животът е кръговрат и в Кръстатица се е завъртял вече най-малко три пъти.

Особено тъжно ще е, ако някога тези хора и това село изчезнат от спомените на бъдните живи. Затова пиша и заснемам спомените си. Селото и хората му, които не познавам, заслужават вечна памет. Защото съм един от тях. Бил съм някога и ще бъда. От обелиски няма нужда – полуразрушените стени на грохналите къщи стърчат като надгробни камъни. Както е написал Хайтов: "Пустота заварих, оставих пустота..."

От нас в ефира остават да живеят песните... А природата е вечна.

Слушам и въпреки всичко се усмихвам...

С.Р. © Сюжетите на Радулов

Още за селото в блога:

Кръстатица. Където Този и Онзи свят се събират

„Въз подзиме съм легнала,
въз пролете съм станала,
цала съм зима лежела,
лежела йоще болнела,
ага са й пролет пукнало,
я сам нах вонка излела.
Сичко са й било цветнало,
цветнало й още лиснало,
          и моен зелен босилек,
          и моен червен каранфил,
сичко от земя излиза,
пък я нах земе торнувам...”

(Из родопската песен „Въз подзиме съм легнала” в изпълнение на Радка Кушлева) 

По Кайзеровия път в Рила / документален филм

Офроудът – изключително екстремно изживяване. Друсане из пресечени местности, шофиране по места, където няма нормални пътища... Занимание само за любители на високия адреналин с екстремна нагласа. Те обичат свободния дух и бягат от часовия график. Филмът „По Кайзеровия път” ви определя среща точно с такива хора... Сборният пункт и стартът на нетрадиционната експедиция с джипове през най-високата българска планина Рила е софийският квартал Бистрица.  Ще се запознаете с представители на два от активните офроуд клубове в страната – Варненският и Софийският. А алтернативният маршрут на организаторите от „Трофи Клуб България”  замества престижното офроуд-състезание „Ком-Емине”, провеждано в предишни години. Така, заедно с групата на джиповете от експедиционния туристически клас ще може да се докосне до красотата на българската природа, без да се подлагате на изключително екстремното натоварване. Но пък екипът на продукцията трябваше да го изживее в пълна степен, за да ви покаже приключението „По Кайзеровия път”...
-
Автор и режисьор - Стоян Радулов, оператор - Владислав Милиев, диктор - Цветан Ватев, музикално оформление - Мариана Вълканова, монтаж - Радосвета Петрова, звук - Борислав Дрянков, продуцент - Георги Крумов. Телевизия Туризъм - виж България!

Близо до небето над Плана

Будистка ступа над махалите на село Плана. Наистина необичайно място в България. Обичам го, защото е пълно с енергия и свежест. А това се дължи преди всичко на нашата чудна природа - не случайно ступата е издигната точно тук.
Това е специален будистки монумент, "напомнящ на съществата за съвършената природа на ума, която е присъща на всички", както пише на страницата на будисткия Ретрит център Плана. Тъкмо в неговите граници е изградена и тази ступа. Тя символизира тялото на Буда в медитация и това е отразено в нейната вътрешна и външна структура. Малка статуя на буда ни гледа от нишата под нейния връх.
Будистките ступи символозират съвършената хармония на вселената. Те не са просто постройки от бетон и камък, а са проявление на радостта, че могат да носят полза на всички същества, чрез развиване на съчувствие и мъдрост. Тяхната жива енергия прониква навсякъде, за да дава мир и любов на хората и планетата. Според традицията, ступите носят щастие, изпълняват желанията на хората с добри намерения и защитават света от бедствия и конфликти. Според будистките учения, има осем вида ступи. Всеки от тях представя важно събитие от живота на Буда Шакямуни. Ступата на Просветлението (Чан Чуб Чьортен на тибетски), от който вид е и тази в Плана, символизира постигането от Буда на Просветлението – природата на напълно пробудения ум. Всеки от осемте различни видове ступи се изгражда според прецизни инструкции, при което трябва да се изпълнят точни пропорции и конструкция. Ступите се активират от квалифицирани лами чрез мощни церемонии.
Ступата в Плана е изградена по давление на Лама Оле Нидал. По-късно и друг специален гост на Ретрит центъра - Шераб Гялцен Ринпоче, дава благословията си за нея, като приема да бъде духовен и практически ръководител на нейното изграждане и откриване. Така българските практикуващи от Диамантения път на будизма заедно с международната сангха започват подготовката за изграждането на тази ступа през 2013 г. Тя е построена през лятото на 2015 г. Открита е с церемония на 14 август 2015 г., когато Шераб Гялцен Ринпоче и Лама Оле Нидал я освещават и активизират.
Още от първия път се влюбих в мястото. Пък и тук почти винаги срещам интересни хора. Наколо има още няколко интересни места, а вече опознах и маршрутите за пешеходни разходки. :) Та, такива светли работи... И толкова много зелено, чист въздух и простор!

Будизмът е едно от официално регистрираните вероизповедания в Агенцията по вероизповедания към Министерския съвет в България. Изборът и практикуването на религия е основна свобода в нашата страна, гарантирана от Конституцията. Според данни на НСИ, които открих, будистите в страната са малко над хиляда човека... С цялата условност на тази цифра, разбира се. “Диамантен път на будизма” (изградил ступата на Плана) и вероизповедание „Будистка общност в България” са представители на будизма в България. Разликата между тях е, че “Диамантен път на будизма” е представител на т. нар. тибетски или тантрически будизъм, а “Будистка общност в България” - на традиционния будизъм. Според д-р Жасмина Донкова, специалист по вероизповеданията в България, будизмът спада към Първата група вероизповедания у нас, регистрирани от специалната държавна агенция, които са представители и проповядват доктриналните системи на основните световните религии: християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям, юдаизъм, будизъм и хиндуизъм.
Будизмът е с хилядолетна история - над 2500 години вече... Между другото, това не е чиста религия, а по-скоро - религиозно-философска система за духовното пробуждане (бодхи), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението на Сидхарта Гаутама, наричан и Буда. Гаутама живее и проповядва в източната част на Индийския субконтинент между VI и IV век пр.н.е. Той е приеман от будистите за пробуден или просветен учител, който е споделил своите прозрения, за да помогне на съзнателните същества да се освободят от страданието, причина за което е невежеството (авидя)...
Въпреки всичко казано дотук, не си мислете, че в Плана ще срещнете само будисти. Напротив. В централната махала на селото има православна църква, а над махала Турмачка - и един страхотен, жив и отворен винаги параклис, посветен на Св. Киприян, който параклис е скрит под една многовековна бреза... Наистина приказно място. Но за него ще ви разкажа друг път.

С.Р. © Сюжетите на Радулов