Литературни павета. Да тъпчем или да ходим възвишени?...

Пловдив. Градинката току до пл. "Джумаята", Античния хиподрум и джамията със слънчевия часовник. Началото на ул. "Съборна", подстъп към Стария Пловдив... На това място литературата буквално е вкопана в земята, на метални плочи между паветата. Това са цитати от мисли на най-големите ни писатели - от Патриарха Вазов до неповторимия Радичков... Едно от най-красивите градски пространства в България. Ако не и най-красивото. Литературни павета или литература между паветата... Да я стъпчем или да ходим възвишени!? Изборът е според човека.
Снимки Стоян Радулов

Тристих

Близките по душа са толкова близки, колкото и планетите в космоса. Въртят се все около една звезда, траекториите им си приличат, но инак никога не се пресичат. Та така е и с тримата поети, които в случая пишат едно стихотворение. Обикалят в една и съща слънчева система, от една звезда се греят, но всеки се движи по собствена орбита.

Худ. Манол Панчовски

І

През пълнолетието на път към вечността,
през хребета на хоризонта първи
припляскват със крилете на мечта
най-бляскавият сън и най-кахърният.
                                      (Иван Станчев)

ІІ

През пълнолетието, път към вечността,
кахърите, Иване, да ти имам!
Най-бляскавият огън в саторстта
е огънят на лудите години.
                                      (Димитър Стефанов)

ІІІ

На хребета на пълнолетието ме няма,
но вечността ме чака с огнени обятия.
До вечността си знам ще бродя аз
не сам, нали, а може би със вас, приятели...
                                      (Стоян Радулов)

(Вестник "Чат-пат", бр. 9)

Цветя за дъгата

Когато деня с всички трептeжи
изпратиш във вчера и погълне те мрак.
Когато се гмурнеш във мрачните мрежи
и видиш, че някой те чака.
Когато се раждаш за себе си, вечно
след малката смърт на нощта,
която нежно те гали и връща деня ти в съня.
Когато погледнеш надолу от кръста
и пътя си видиш изрязан - на длан,
а после отново любов те обгръща...
Към своята участ не си прикован.

В този наниз от смърти
рисувам черти на душата,
благодарен за пътя встрани от нощта ­
                                     отглеждам
                                             цветя за дъгата.
Стихове Стоян Радулов
(Из поетичната книга "Пътуване към Акаша")

Неочаквана среща

Гледам го, и ми се струва познат. Само дето не познавам клошари... За които да знам!... Ама и той не прилича съвсем на клошар. Става ми интересен. Идва до мен и преди да се дръпна, че Бог знае какво ще ми направи, ме зашлевява със:

За мен светът е с размерите на Панагюрище

Стоян Радулов

Оставям го да приказва, явно има нужда... Дано просветне и в неговата душа от изляната мъка. А той сякаш само това е чакал:

- В моето семейство като една прокоба се е спуснал тоя нисък хоризонт. Не че те интересува, ама за всички нас светът е с размерите на Панагюрище. И да ти кажа правичката, като те гледам така, отдавна не чакам обратното - светът да дойде при нас. Ти знаеш ли коя е тази планина, дето е отишла при Мохамед? А!? Че аз не я знам. Ако я знаеш, посочи ми я, а!? При тази наша мизерия и осрани от кози улици кой чужденец ще дойде да те потупа по рамото за "успехите", а? Ами, то и наши големци тук не се задържат, та такива отвън ли! Затова нито за Европа ми се приказва, ни за Шенген, ни за цар Киро, ни за политика. А най-малкото за пари.. Ама стой тука, де! Виждам те, че си културен, ще изтърпиш още малко... Ей, две дипломи нося в единия си джоб, а в другия пускам само помощите от Бюрото... И най-страшното е, че не съм сам, като мен са стотици... И се множим! Ама, хайде да не ти се оплаквам повече. Че кой ще ме чуе? На никого не му пука за такива като мен! Да попея, викам, от сърце широко, ех!.. Щото и аз душа нося - като Тракийската низина, стара и златна... Хайде, със здраве!... Пустото Панагюрище, клетото, дето хоризонтът му на Маньово бърдо свършва! С такъв хоризонт какво бъдеще ни чака, бе, драги?...

Стоян Радулов