Когато деня с всички трептeжи
изпратиш във вчера и погълне те мрак.
Когато се гмурнеш във мрачните мрежи
и видиш, че някой те чака.
Когато се раждаш за себе си, вечно
след малката смърт на нощта,
която нежно те гали и връща деня ти в съня.
Когато погледнеш надолу от кръста
и пътя си видиш изрязан - на длан,
а после отново любов те обгръща...
Към своята участ не си прикован.
В този наниз от смърти
рисувам черти на душата,
благодарен за пътя встрани от нощта
отглеждам
цветя за дъгата.
Стихове Стоян Радулов
(Из поетичната книга "Пътуване към Акаша")
Няма коментари:
Публикуване на коментар