Само за една вечер попаднах три пъти на тези думи. И не се стърпях да ги запазя за себе си и да ги споделя тук, защото и аз ги обичам. Искам в света да има все повече от тях; да ни вдъхновяват с примера си и изобщо с всичко това, което са. Хора, които искат да бъдат и така да променят света - всеки ден.
А ако можех непрекъснато да съм заобиколен с такива хора, сигурно щях да съм като в рая.
Но, това не са единствените хора, които обичам.
И ТАКИВА ХОРА ОБИЧАМ:
Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети -
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като "здрасти".)
А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена аудитория.
И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.
"Непримиримите" са измислени от Миряна Башева, но не пречи да обитават и моята глава. А да си призная честно, и още един вид хора обичам:
ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
Хвърчащите хора из света забеляза първи Валери Петров, но се оказа, че е имало и други свидетели за съществуването им:
ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА
Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.
Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.
Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.
Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.
Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.
Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.
Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат, та летежа да стане.
Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.
Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.
Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.
Вярвам, че след като Валентин Йорданов ги открива впоследствие, сред тях са се намерили и други хора. Много се надявам да е така, защото поне засега аз успявам да летя само насън.
От моята кръвна група са и хубавите хора на Станка Пенчева:
ХУБАВИТЕ ХОРА
Те са светли като - диамантите.
Те са редки - като диамантите.
Разпилян е чистият им блясък
сред безкрайни пластове от пръст,
камъни и пясъци...
Мен ми стига, че все пак ги има
по земята -
хора, като мене, зрими.
Ни измислени, не святи.
Стига ми, че в пътища мъчителни
те понякога ме стигат, задминават.
И не знам с кръвта си ли, с очите ли-
хубавите хора винаги узнавам.
Може би -
по топлината, със която ме докосват,
по оная яснота,
дето всичко сложно прави просто;
може би -
по радостната болка,
по мъчителния парив,
нещо хубаво и аз да сторя...
И не питам колко са.
Стига, че ги има -
истинските, хубавите хора.
Моите ШАРЕНИ ХОРА пък опознайте тук.
Чудесно беше да те посетя!
ОтговорИзтриванеРадвам се :) (Стоян)
Изтриване