"Добър ден, роби! Бачкате ли здраво за 300 лева, А? И за 200 ще бачкате, ако Дянков огладнее… Сигурно не ви е срам да си гледате децата как обикалят покрай витрините с китайски боклуци, със старите си изтъркани "обущета"… Бачкайте и ги лишавайте, че Дянков е гладен…
Спи, народе! Преклонена главица сабя не я сече! Спи, народе! 240 душмани безсмъртни имаш, дето 7 000 000 никога не могат да ги победят, защото са 7 милиона – всеки за себе си!
Спи, народе… Бъдеще има за теб някъде далеко, в чужбина, далеко от род и Родина, далеко от стара ти майка, далеко от клети ти дечица, без тебе да раснат, че някое и друго евро да пратиш!
Спи, народе! Баба ти докато я пребиват и изнасилват за 40 лева! Ръка не вдигай на душманина – ръцете са ти да бачкаш за 300 лева! Ръцете са ти да си милваш детенцето, дето плаче за нови дрешки и обувки!
Спи, народе… Имаш 500-годишен стаж!"
О, не... Това не съм го писал аз. Но можех и да съм, което е по-важното.
Това, твърди се, било написано в maxy.blog.bg от Магдалена Дончева от Пловдив, на 19 години, но съм склонен да се съмнявам, че точно тя е първоизточникът. Все едно... Във всеки случай в средата на януари 2014-та стана един от най-коментираните постове във Фейсбук, нищо, че е писан поне година преди това. Та, по този повод се сетих за следния виц:
Двама българи били осъдени на разстрел. И докато чакали изпълнението на присъдата си в килиите, единият предложил през решетките на другия:
- Хайде да бягаме, знам един начин...
- По-добре да си траем, че да не стане по-лошо... - отговорил му обаче вторият.
Няма коментари:
Публикуване на коментар