Запази ни дъха с целувка -
да помним що е да сме живи.
А сме благодарни - като Юди,
запечатали най-силната му изповед.
На всичките посоки седем
ще се разлетим - предначертано е.
В слънцето му можем и да изгорим -
че полетът е пълен с рискове не знаем.
И как със пълни дробове
поемаме към своето безсмъртие.
С библейската ни изневяра
дано не ни запомнят бъдните...
Храмът
Между света на сезоните,
където времето спира да си почине,
има светъл храм, миров -
и носи моето име.
След много болки, дарени от дните,
като лист отронен
долитам по божия воля
в храма кристален,
коленича и се моля
пред олтара бащин, пред лика на Адама
с дебела свещ от покаяние в ръцете -
Създателю, благодаря за житейската драма,
за моята щастлива монета.
А после храмът ми проговаря
с ангелски хор и с поучителна служба...
Това междувремие,
всемирно слънцестоене, разбирам,
е в моята кожа
човешка и груба.
Цялата вечност
Оттук,
през пътя,
в силата му
и в целта му
тя е...
Стихове Стоян Радулов
(Из поетичната книга "Пътуване към Акаша")
 |
| Художник Цветан Панчовски.Повече за художника четете тук |
Няма коментари:
Публикуване на коментар