Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

3 х 30 секунди от проекта "СОФИЯ в 100 кадъра"

СОФИЯ в 100 кадъра: Ларгото. (Вариант: Лента)

Идея на проекта, камера, снимки и визуализация: Стоян Радулов


Ъгълът на улиците "Стефан Карджа" и "Дякон Игнатий". (Вариант: Фото)


СОФИЯ в 100 кадъра: Народен театър. (Вариант: Лента)


Сградата на БАН. (Вариант: Фото)


СОФИЯ в 100 кадъра: Минералната баня. (Вариант: Лента)


Софийският университет и бул. "Левски". (Вариант: Фото)

За "Михаил Маргаритов. Аз и моето поколение" от Елена Димитрова

 

Маргарит Маргаритов. Аз и моето поколение. Корица на книгата

Радостен съм да ви информирам, че книгата на Елена Димитрова "Д-Р МИХАИЛ МАРГАРИТОВ. АЗ И МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ" излезе от печат през 2022 г. с второ допълнено и преработено издание посмъртно - под моята редакция. Молбата за това отправиха към мен нейните наследници. След двугодишно ходене по издателските мъки, най-накрая зад преинтересното томче застана Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

🔴

Един богат живот, любопитен и интересен, и описан цветисто с живия език на героя, достоен не само за книга, но за вълнуващо кино. Такъв е мащабният разказ на документалиста Елена Димитрова за осъществилия се в Германия българин д-р Михаил Маргаритов, последвал своят мечта още като младеж и превърнал я в реалност. За когото, обаче, България винаги остава истинската пътеводна светлина – дотолкова, че се превръща от предприемач в учен, изключителен българист и изследовател на Кирило-Методиевото дело.

Това е пътят на един младеж през континета и през времето – ярък пример на човек от малка страна, доказал се като гражданин на големия свят. Повествованието е изпълнено с неочаквани преживявания, с приключения, с опасности, но и с рядко постижими радости и възторзи. Пред очите ни се разкрива в най-контрастните си цветове и със сочни подробности Втората световна война, ставаме свидетели на военен Берлин. Край нас свистят бомбите, докато студенти работят като пожарникари в театри, опери и библиотеки – време на героизъм и превратности, на любови и приятелства, на цинизъм и предателства, на чудатости...

И на фона на всичко това идват срещите на Маргаритов с артистичния, икономически, научен и политически елит на неговото време – Бертолт Брехт, Михаел Яри, Зара Леандър, Едит Пиаф, Карло Понти, Марчело Мастрояни... Какво ли е да беседваш с Бертолт Брехт, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, да разпиваш и правиш планове със Самия Орсън Уелс!?... А бурната любов с немската кинозвезда Хелга Цюлх да те изправи пред стоманения поглед на самия Гьобелс, пред опасността да свършиш в концентрационен лагер!?...

Книга – калейдоскоп на времето и човешкото съществуване в средата на ХХ век в Европа, лебедовата песен на един сърцат човек...

Стоян Радулов

🔴

Д-Р МИХАИЛ МАРГАРИТОВ. АЗ И МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ

Българска, второ преработено издание

Автор: ЕЛЕНА ДИМИТРОВА

Редактор: СТОЯН РАДУЛОВ

Университетско издателство "Св. Климент Охридски"

Страници:248

Година: 2022

ISBN: 978-954-90349-3-6

https://unipress.bg/d-r-mihail-margaritov-az-i-moeto-pokolenie

🔴

Елена Димитрова Станчева (25.05.1937 – 16.12.2016) е известен журналист и документалист, пътешественик и приключенец, филмов продуцент и автор на над 250 документални филма (за БНТ и за собствената й филмова къща "Интернешънъл филм сървиз"). И все пак, според думи на внука й – режисьорът Анастас Джидров, тя винаги се е представяла просто и само като писател... Автор е на 16 книги с белетристика, документалистика и пътеписи, а 4 са поетичните – факт, означаващ, че талантливата филмова разказвачка е страстен писател – документалист и завършен поет.

В богатия си живот най-много е обичала две неща – България и семейството си. И целият й жизнен и творчески път го показва.

Елена Димитрва е родена в Стара Загора в семейство на интелектуалци – учителката Мата и юристът Димитър Димитрови. Завършила е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работила е като журналист в печата, БТА и в Българската национална телевизия. За кратко време (1970 – 1972 г.) е била и секретар по печата в Министерството на транспорта. 23 години е отговорен редактор и завеждащ редакция в БНТ – в редакция "Програма", а по-късно в историческите рубрики "Времена и хора" (където реализира десетки филми) и "Отечество". В документалното си творчество се вълнува от теми като историята и културата на траките, писмеността на българите, богомилите и православната ни вяра, масонството, Възраждането на България и др. Голяма част от нейните филми днес са в "Златния фонд" на Националната телевизия.

Журналистическата и житейската съдба на Елена Димитрова я праща на обиколки почти из целия свят – преминава през Хиндукуш и стига през Афгнистан до Пакистан и Индия. Пътува до Виетнам по време на войната, усеща "аромата на Африка" в Судан, Мароко и Египет; отива и до храмовете на Буда в Банкок – Тайланд, пътува през цяла Малайзия до Сингапур; като млад журналист преминава през част от тундрата и тайгата на Сибир и достига до Коми, където по това време се организира работата на българските секачи... През 1981 година заедно с режисьора Веселин Вачев и оператора ПенчПенчо Чернев осъществява 40-дневна телевизионна експедиция на Българската телевизия до уникалните фрески на Тасили в Алжирска Сахара, където се намират стотици рисунки в скалните образувания на пустинята от преди няколко хиляди години; живее при туарегите в оазисите Таманрасет и Джанет – за това изжияване създава филми, пише пътепис и цикъл стихотворения...

През 1994 г. създава собствената филмова къща "Интернешънъл филм сървиз" и добавя още 100 филма в творческата си биография – главно за произхода на древните българи, делото на светите братя Кирил и Методий, филми за български църкви и манастири, за нови исторически факти, за Ванга, за красотата на българската природа и пр. От 2000 г. слага силен акцент върху творческите портрети както на утвърдени български художници, така и на съвсем млади творци.

Елена Димитрова е член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели. Носител е на орден "Св.св. Кирил и Методий" – първа степен.

По някои от нейните стихотворения са създадени песни, между които "Връх мой" (муз. Филип Аврамов), "Бялата порта" (муз Борис Стрински, която дава името и на фестивала за туристическа песен в Самоков), песните на театрална къща "Мариета и Марионета" с композитори Найден Андреев и Петър Писарски и пр. А песента "Не зная" по музика на Зорница Попова звучи и на фестивала "Златният Орфей" през 1980 г., изпълнявана от Катя Филипова...

Документалната й книгата „Михаил Маргаритов. Аз и моето поколение“ е плод на дългогодишното й приятелство със своя герой и е написана, благодарение на налицието на десетки документални записи с беседите между двамата. Първото издание от 2016 г. е преведено на немски език. Второто преработено издание от 2019 г. се появява благодарение на нейните наследници – дъщеря й Мариета Ангелова и внукът й Анастас Джидров.

Стоян Радулов

Съществително / Из Черно на бяло / New edition video



"Какво съм аз? - Едно обикновено, скромно съществително (с печатни грешки, вероятно); подлог в дълго, сложно, може би съставно изречение... В богатата, безкрайна реч на нашия живот..."

Клип по стихотворението "Съществително
от поетичната антология "Черно на бяло".

Автор на стиховете и видеото Стоян Радулов.

© Сюжетите на Радулов





С вкус на виолетка / Из Черно на бяло / New edition video



"Препускат все напред забързани годините. Но защо ли ми довява споменът от нейде, от далече - прекрасен вкус на „Виолетка“..."

Клип по стихотворението "С вкус на виолетка

от поетичната антология "Черно на бяло".

Автор на стиховете и видеото Стоян Радулов.

© Сюжетите на Радулов