АНОТАЦИЯ
„Нося
Панагюрище в тайника на душата си... Като талисман. Или неосъзнат
атавизъм? Може би той е моят психически стожер, личен мит. Скътвам в
куфара си неговия образ и го вземам със себе си: в Париж, в Женева, в
Рим, в Брюксел, в Делфи и къде ли не по света...” Това споделя
литературоведът Катя Зографова във филма, посветен на родния й град.
„Всъщност
реален или имагинерен е моят Каменград? А самата аз – панагюрка или
лъже-панагюрка съм, щом само произходът ми е свързан с легендарното
градче на лудите глави? Не са ли панагюрските образи на начинатели и
деятели на историята и културата един рафт от библиотеката ми? Утеха ли е
всъщност, че във всяка една от книгите ми, искрено и ненарочно, е
скътан поне един панагюрски сюжет? – Орчо войвода и Крал Къз – Райна
Княгиня, или пък "световната панагюрка" Елена Николай...
Не е ли
чудноват този мой Каменград, захранен от Литературата, обитаващ Пенчо
Славейковата "Кървава песен" и Захари Стояновите "Записки", които
сторват чудото малката, обитаема Средна гора – да се извисява до
непристъпните грамади на Балкана, а място с толкова непоетичното име
Оборище – до митичен топос – Великото народно събрание на българите,
така и останало си единствено в историята ни?! Защото "средната гора" е
раждала не средни, сиреч не посредствени личности, а големци на духа...
Не
съм живяла в Панагюрище, освен във въображението си. И може би затова
моят митичен Каменград открай време се страхува от среща с реалното
Панагюрище. Бои се от смаляване, от конфуза на разочарованието, от
срутването на красивите хиперболи. И да не вземе да се окаже, че
благородният град на априлците-донкихотовци се е превърнал в малък
бизнес-Санчо Панса?!..
И все пак, щом моите "съотечественици"
(нали така Райна Футекова нарича съгражданите си), ме позоваха, аз се
престраших да си дойда у дома...”
 |
| Стайо Гарноев, сн. Стоян Радулов |
Филмът „Моят Каменград” разказва за голямото
завръщане на Катя Зографова в родното място. И прави ненатрапчив паралел
между Панагюрище, познат от книжните рафтове, и реалният, съвременен
град. Разказва и за приятелите, които Катя открива там – художниците
Манол Панчовски и Стайо Гарноев.
„Това, че открих Стайо и Манол –
споделя Катя, – наистина е едно вдъхновяващо събитие. Защото в тях витае
точно това, което е може би моят мит за панагюрски дух. Те са едни
свободни, разкрепостени, в същото време – с дълбоки вътрешни стожери,
устои – твърдост, мъжество на духа, талантливи художници. И когато си
идвам в Панагюрище аз всъщност попадам на една територия на свободата.”
„Престраших
се, дойдох си у дома. И колко хубаво, че го направих. Защото, ей Богу, в
епохата на Интернет, завихрени във виртуалните пространства, все повече
имаме нужда от осезаеми места, от опори за духа си. И понеже държавата
ни прилича на разграден двор, отново търсим да се укрепим в своите малки
крепости… А моята непревземаема крепост е разрушеното от турците в лето
1876 Панагюрище. И въздигнатото днес, наистина реалното, топло и
обичано Панагюрище. Нашият заветен, Голям малък град, който преоткрих и
който заслужава не само моето, а нашето завръщане!”
 |
| Колаж Стоян Радулов |
Моят Каменград
Документален филм / Времетраене 25:54 минути / България
Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм
Сценарист и режисьор
Стоян Радулов. По едноименното есе на
Катя Зографова. С участието на:
Катя Зографова, Манол Панчовски, Стайо
Гарноев. Оператори
Роберт Далали, Живка Петракиева. Монтаж
Мариана Пенчева. Музикално и звуково оформление
Диана Николова. Текста
четат
Катя Зографова, Любомир Младенов. Продуцент
Георги Крумов.
