На баща ми

Иван Радулов

Тя е песен за Балкана
и за буйното зелено Средногорие...
И за обичта ни...
Откъдето първите реки се стичат -
най-отдавнашните мои спомени -
думите забравени...
                              И обичта ни...
Тя дъхти на горски ягоди,
малини, шипки, боровинки.
Напита е с води от нашето
Хайдушко кладенче,
по-чиста от небето над скалите е,
където тичах с дечурлигата...
А нашите седяха край огньовете
и греяните песни в чашите,
които и Бенковски е надигал,
и другите войводи от Оборище...
                             И обичта ни...
И искам да те чуя
пак да пееш
с пълно гърло сред букаците
най-древните сърцати истини,
с които си израснал ти
и нашите деди
през времето
на всебългарското ни Възраждане,
избрало свободата
пред смъртта на вечното покорно гниене,
което навикът предизвестява
и днес отново тегне над Родината.
                            И обичта ни...
Искам да пробудя спомена
от свойто детство,
да прогоня този страх човешки
и като ослепителна светкавица
от връх Братия да вдигна в погледа си
                       вярата,
че ще ни има
винаги,
завинаги,
както вечна е гората
и зората от Висок на изток.
                           И обичта ни...
Не сме родени слепи
ние, младите.
Ние сме невинни по призвание.
     Все още ми дъхти на ягоди...
     Все още чувам песента сред буките...
     И нося я със мене
     от онова далечно време.
     Чистотата й не е отнета.
                          И обичта ни....

Стихове Стоян Радулов

Откровение за реда

Някой виждал ли е сресано дърво ­
или пчела да спазва знаци, докато нектара дири и събира ­
или пък мравката за своето зърно да чака по специален списък ­
звездите ли намигат по компютърни програми ­
вълните ли са като от тангентор управляем ­
или по заповед реките текат към низините ­
и енергия от атомни централи ли са лавите вулкански ­
нима животните в гората на нея плащат наем?

Че в природата и материалния й хаос
цари отчайваща хармония ­
защото нямаме представата за нас,
че сме ноти от божествена симфония
и чувстваме се с нея в дисонанс...

Стихове Стоян Радулов
(Из поетичната книга "Пътуване към Акаша")

Литературни павета. Да тъпчем или да ходим възвишени?...

Пловдив. Градинката току до пл. "Джумаята", Античния хиподрум и джамията със слънчевия часовник. Началото на ул. "Съборна", подстъп към Стария Пловдив... На това място литературата буквално е вкопана в земята, на метални плочи между паветата. Това са цитати от мисли на най-големите ни писатели - от Патриарха Вазов до неповторимия Радичков... Едно от най-красивите градски пространства в България. Ако не и най-красивото. Литературни павета или литература между паветата... Да я стъпчем или да ходим възвишени!? Изборът е според човека.
Снимки Стоян Радулов

Тристих

Близките по душа са толкова близки, колкото и планетите в космоса. Въртят се все около една звезда, траекториите им си приличат, но инак никога не се пресичат. Та така е и с тримата поети, които в случая пишат едно стихотворение. Обикалят в една и съща слънчева система, от една звезда се греят, но всеки се движи по собствена орбита.

Худ. Манол Панчовски

І

През пълнолетието на път към вечността,
през хребета на хоризонта първи
припляскват със крилете на мечта
най-бляскавият сън и най-кахърният.
                                      (Иван Станчев)

ІІ

През пълнолетието, път към вечността,
кахърите, Иване, да ти имам!
Най-бляскавият огън в саторстта
е огънят на лудите години.
                                      (Димитър Стефанов)

ІІІ

На хребета на пълнолетието ме няма,
но вечността ме чака с огнени обятия.
До вечността си знам ще бродя аз
не сам, нали, а може би със вас, приятели...
                                      (Стоян Радулов)

(Вестник "Чат-пат", бр. 9)