В сезона на пеперудите

За пеперудите времето идва и си отива
като лятна мълния - внезапно.
Високо светлината и кънти,
преди да капне,
върху тях се запечатва.
И в този миг полъхва всичко,
което безвъзвратно е отминало,
а топлината му довява птица
в сърцето ми, от векове изстинало.
В душата ми пропява вяра.
От светлината стапят се заблуди.
С любов разтварям се в мига
и ставам миг
                      от цял сезон на пеперуди.
Стихове Стоян Радулов
(Из поетичната книга "Пътуване към Акаша")

Ум царува, ум робува, ум патки пасе!

Седъ и гледам оня мираж отатък чукарете, току под небесата и си мисла, че тоа свят е по-голям от баира над чаршията, дека сегъ е паметника на Априлци. И че ни "дебне отвсякъде със спасение"! - както го написа в романа си и Илия Троянов (Велик чивяк!), по която книга стана и тоа убав филм. И си мисла също, че много талантлив народ са е навъдил тъдява, из Панагюрско, ама нящо я му са получават работите, я - ня! И оти така? - си викам. Да немаме акъл!? - имаме акъл. Да сме са обсунале!? - не сме са обсунале. Да немаме дерман!? - имаме дерман. Да не сме я подфанале както трябва!? - подфанале сме я. И все пак - оти така? Бърдото ли ни пречи, та не видим що и как стая нататък или нящо друго ша да е?... Или пък таа работа не е като онаа работа?
Може пък акъла да ни е в повечко. Чини ми са - на простия, на утека, на мишока, на по-ниския от тревъта днеска му е по-леко... Ма, що да чиним ниа, дека не сме прости като барабой? Зорлем ли да станем такива? Макар че, видно е, зорлем искат да ни направат такива. Само дека чивяк веднъж като прогледне за светлинъта и за убавото, после грозното и тъпото му са вижда още по-грозно и по-нефелно. Пък и големия свят неска е още по-близо заради тоа пуст интернет... Явно, че не стаят така работите, както вървът досега, не стаят, не е това...
Мен примерно ма е срам заради ора като Марин Дринов, Нешо Бончев, Сава Радулов, Петър Карапетров, Павел Бобеков - айде да не ги изреждам сичките, да не става поменик тука... Когато са живяли, си викам, да не би да им е било по-лесно? В по-убаво време ли са живяли или що? Ми, не! Ама я какво са направиле - планини чутовни от добрини и убавини на тоа народ, на техния народ, на себе си, демек... На нас, следовниците... И не, че не се опитваме, ама нящо ни куцат работите... Но вероятно малко са опитваме...
Има и друго. То, акъла е като убавиньята. Много убаво не е на убаво. Та май, май - днеска ум вместо да царува, най-паче робува и ум патки пасе!... Дотук сме го докарале. Умните със сведени глави, простите са големеат... Да опустеат, дано!
Но, викам си, тряба да му доде края. Нема вече накъде, тряба да са свърши таа простотия. Щото ако ние не й кажем "Стига!", тя на нас ша ни го викне звучно. Ама тогава ниа ша сме свършените.
Но, - Плачи сърце! - светъ е голям и спасение дебне отвсякъде!

Стоян Радулов

Острака: раждането...

Колко интересно може да бъде понякога в един леген... Моето малко море, когато ми се прииска... Потопен в кръговрата на сезоните, лятото очаквам - и отново своето вълшебство да ми подари...
___________________________________
* Острака - от гръцки - мидени черупки. При древните египтяни това са били люспи от варовик или чирепи, използвани от техните художници за скици, както и за писмени бележки.

Откровения и светлини

Откровение за нас самите
Запази ни дъха с целувка -
да помним що е да сме живи.
А сме благодарни  - като Юди,
запечатали най-силната му изповед.

На всичките посоки седем
ще се разлетим - предначертано е.
В слънцето му можем и да изгорим -
че полетът е пълен с рискове не знаем.

И как със пълни дробове
поемаме към своето безсмъртие.
С библейската ни изневяра
дано не ни запомнят бъдните...

Храмът
Между света на сезоните,
където времето спира да си почине,
има светъл храм, миров -
и носи моето име.
След много болки, дарени от дните,
като лист отронен
долитам по божия воля
в храма кристален,
коленича и се моля
пред олтара бащин, пред лика на Адама
с дебела свещ от покаяние в ръцете -
Създателю, благодаря за житейската драма,
за моята щастлива монета.
А после храмът ми проговаря
с ангелски хор и с поучителна служба...
Това междувремие,
всемирно слънцестоене, разбирам,
е в моята кожа
човешка и груба.

Цялата вечност
Оттук,
          през пътя,
                          в силата му
                          и в целта му
                                              тя е...

Стихове Стоян Радулов
 (Из поетичната книга "Пътуване към Акаша")

Художник Цветан Панчовски.Повече за художника четете тук