“Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)
Откъде идва обичаят на рисуваните булки в помашкото село Рибново? Защо една мома иска да е скрита зад маската на „Гелина” в най-красивия ден от живота си? Защо чеизът, който родата събира, е особено важен все още тук? Защо цялото имущество на младото семейство трябва да е на показ пред всички съселяни? Къде е тайната? Откъде идва тази приказка?... На всички тези въпроси отговаря документалният филм на Телевизия Туризъм „Писаните булки не плачат”.
За реализацията му са привлечени популярният глас от „Радио България”, журналистът Венета Николова, както и етнографът от Югозападния университет в Благоевград Илия Недин. Филмът е заснет в „сезона на сватбите” в Рибново, а герои в лентата са не само младоженците, но цялото село. Защото в това село сватбите са мащабни. Нещо невиждано и немислимо за човека от забързания град...
Изрисуваната в края на ритуала "Гелина", снимка Венета Николова
"Още с пристигането ни за снимките в Рибново ми направи впечатление, че това село, което се намира високо в планината и е доста отдалечено от другите населени места, е изпълнено с живот – разказва за снимките на филма Венета Николова.- По стръмните улици непрестанно се движат жени с пъстри забрадки, деца, мъже. Отвсякъде кънтят удари на чукове, стържат длета, защото тук се строи непрекъснато. В далечината се долавя музика. Такова оживление не е характерно за все по-обезлюдените села у нас. Филмът е опит да надникнем в малкия, пъстър, капсулиран във времето и донякъде непонятен за нас свят на рибанци. Сватбеният обред в Рибново изразява най-добре мирогледа и начина на живот на тези хора, тяхното чувство на принадлежност към една малка, обречена рано или късно да се „разтвори” в съвременната действителност общност..."
Младоженците (на първата снимка) и процесът на рисуване. Снимки В. Николова и Г. Крумов
Писаните булки не плачат
Документален филм / Времетраене 27:00 минути / България
Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм
От
хилядолетия Балканите са кръстопът на народите и тук са си дали среща
разнородни етнически и религиозни общности. Влизали са в контакт или
конфликт различни културни системи. През ХV век почти целият полуостров е
включен в набиращата мощ Османска държава. Така районът се превръща в
контактна зона на две от основните религии на Средните векове и Новото
време: християнството и исляма.
„Между
полумесеца и кръста” разказва за една изключително малко позната част от
населението на България – къзълбашите. Това е един от тюркоезичните
етноси в страната, изповядващи алевизма - религиозно течение в
неортодоксалния ислям, близко до неговия автентичен вид и твърде общо с
ранното християнство. Учението им е тайно, предава се от уста на уста в
родово-религиозните общини, наречени „джемове”, записва се понякога на
ръка в обикновени тетрадки, а религията им е скрита, затова и слабо
позната...Но самите алевии днес са по-различни. Имат желание да
споделят. И го правят с готовност пред камерата на екипа – оживяват
разкази, ритуали, звучи автентична музика, показват пазени в дълбока
тайна практики...
Филмът
разказва кои са алевиите, къде живеят, откъде са дошли, и запознава с
историята на вероизповеданието им. Особено отчетливи са моментите за
нещата, които ги правят различни от българите, но и нещата, които ги
обединяват с тях.
Българските алевии в началото на ХХІ век според
различни данни са между 60 и 80 хиляди човека. Живеят в няколко десетки
села, основно в Лудогорието, Добруджа и в Източните Родопи – районът на
градовете Момчилград и Джебел. Една част от алевиите били преселени
насила през Средновековието от източните погранични територии на
Османската империя в близост с Иран и Азербейджан. Друг от пътищата на
разпространението на алевизма в българските земи бил чрез влиятелния
шиитски орден „Бекташия”, основан през ХІІІ век от шейх Вели Бекташ и
проникнал в еничарския корпус...
Камерата посещава няколко от
селата, населени от алевиите в Лудогорието, както и три от свещените за
тях места – текета, сред които и небезизвестното Демир баба теке в ИАР
„Сборяново”. Лентата показва богатството на културата и традициите на
днешните алевии, фокусирайки се върху историята, живота, празниците и
обредността. Заснет е в детайли най-големият им празник – Хъдрелез...
Това
са те - българските алевии. Част от един народ на кръстопът... Между
полумесеца и кръста. В една от най-красивите им песни се казва: “Нас ни
наричат хора, които най-рано сме прозрели и достигнали божията тайна;
ние сме много просветени, съвършени, разумни хора. Ако си от хората с
отворени очи, гледай Али. Нас ни наричат хора, знаещи най-голямата
тайна. Затова нас ни наричат светци, избавени от мъките на ада, затова
ни наричат къзълбаши.”
В историята на българското документално
кино „Между полумесеца и кръста” е едва вторият филм, който отправя
поглед към културата, вероизповеданието и традициите на алевиите.
Попадение на екипа е консултантът на продукцията Невена Граматикова –
самата тя представител на къзълбашите, но същевременно и първият
професионален историк от общността, посветил живота си на нейното
изследване.
_______________________________
"Между полумесеца и кръста"
Документален филм / Времетраене 34:04 минути / България / Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм
С
участието на: Гаафил Камбер Юмук, Мехмед Сали Ибрахим, Сюлейман Велиев
Ага, Кемал Есев Джеферов, Фериде Сали Юмук и др. Оператори Николай Василев, Живка Петракиева. Режисьор по монтажа Радосвета Петрова. Музикално и звуково оформление Диана Николова. Текста четат Иван Иванов, Цветан Ватев. Продуцент Георги Крумов
Чувството да си на ръба е неописуемо. То носи ужас и възторг едновременно. И е незаменимо, независимо от ситуацията, в която си попаднал. Може да те въздигне или да те закопае. Само от теб зависи, от никого другиго.
Лудите! Лудите да са живи! :)
Сега: чувството да си на ръба... или да се хвърлиш от Аспаруховия мост. :D Аз се хвърлих, пък за вас не знам.
