Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Моят спомен от карантината : Сюжетите на Радулов

Световна пандемия от нов коронавирус...
България в извънредно положение...
Как ще запомним този особен период от живота си...
Какви отпечатъци ще остави той в нас...
Какви нови пролети или есени ще ни се налага да преживеем...
Това e проектът #МоятСПОМЕНотКАРАНТИНАТА, който започнах като албум със снимки в страницата си в социалната мрежа "Сюжетите на Радулов". И се получава един невероятно интересен албум на хората и времето, в който могат да бъдат видени и прочетени десетки истории - някои интересни, други поучителни, трети - като надежда за бъдещето.
Изпращайте ми своите снимки и разкази... Защото проектът продължава. :)
Така оставаме заедно, макар и разделени!

#МоятСПОМЕНотКАРАНТИНАТА
   
А тук ще ви предложа снимки и истории от трима човека, участващи в проекта:


#МоятСПОМЕНотКАРАНТИНАТА
МАРИЯ МУЛЕШКОВА - ДЖАМАН за санитарната криза от Норвегия:
- Работя като лекар в Дом за стари хора в Ставангер - Øyane sykehjem, Норвегия, вече 10 години. И при нас има карантина, както почти в целия свят: посещенията за всички роднини са забранени. Един ден момичетата от нощната смяна дойдоха с идеята всички, които искат да дойдат и да уважат близките си в Дома, да оставят украса за Великден на елхата до или на друго място по избор. И това е само началото...

Още първия път, когато видях тези снимки на Мария Мулешкова - Джаман, настръхнах... Заради посланието на жеста в тях... Винаги съм смятал, че човеколюбието трябва да ни е първата добродетел.


#МоятСПОМЕНотКАРАНТИНАТА
БИСЕР СТОИЛКОВ за санитарната криза от остров Ман:
- Не носим маски. Тук не е задължително и нямаме. Но е задължително да спазваш дистанция от 2 метра и всички се съобразяват с това много стриктно - по магазини, по улици и т.н. Ето как всичко е разграфено.


#МоятСПОМЕНотКАРАНТИНАТА
АНТОАНЕТА ПОПХЛЕБАРОВА от Варна:
- Няма случайни неща. Една приятелка попаднала на мое интервю в списание за пътешествието ни в Непал през 2016 година - екипирана с маска, шапка и очила насред разрушеното и никога неоправено околовръстно шосе на Катманду. В същото време прочетох споделения пост за привилегията да имаш течаща вода и сапун и жилище, в което да се отделиш, да не говорим за предимствата на интернет глезотиите в комуникацията.
И изведнъж си припомних - ние трябва да носим маски от две седмици и се опъваме, а хората в Катманду и Тибет трябва да ги носят ежечасно заради мръсния въздух и радиацията. Ние се вайкаме, че ни е скучно в широкия хол, а хората в Азия живеят скупчени в малки кутийки в продължение на месец и не са допускани дори носа си да подадат от вратата на килията, наречена апартамент в небостъргач. Ние въздишаме, че не са останали сериали за гледане, а приятелите ми в Непал нямат дърва да си напалят печката за готвене за 31 момиченца без семейства, защото карантината е затворила границата с Индия и вносът на дърва е секнал. Това което за нас е временно неудобство, за някои хора е начин на живот и оцеляване."

Няма коментари:

Публикуване на коментар