Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

"Поздравъ отъ Панагюрище" по Българска свободна телевизия


С хубавата Елена (Пенчукова) - но без да водим войни за древността - а напротив. Усмивката й тет-а-тет e топла и предразполагаща - така че: доста си поговорихме за "Поздравъ отъ Панагюрище", за родолюбието, за поуките от миналото и за погледите в бъдещето...
Благодаря на целия екип на "Следобед с БСТВ" за поканата и това участие. Панагюрище го заслужава!
Благодаря и на Община Панагюрище, че поддържа проекта "Панагюрище - духовност и творчество в едно", благодарение на който книги като "Поздравъ отъ Панагюрище" успяват да излязат от печатниците.
Иде ред на голямите среща с публиката.
На повечето им завиждам, че тепърва им предстоят открития!


Вижте още:
Поздравъ отъ Панагюрище. Том 2 вече е тук
Където всички наши посоки се сбират
Поздравъ отъ Панагюрище. Винтиджъ во кратце
За първите фотографи в Панагюрище - четете тук.
Откъс от първата книгата - четете тук.
Още за книгата - четете тук.
Късометражния филм "В старо Панагюрище" гледайте тук.

На баща ми



Радостен съм да споделя новото лирик видео по стихотворението "На баща ми".
Част от книгата "Черно на бяло"...

Стихове - Стоян Радулов
Изпълнява - Златко Павлов
Музика - Филип Маджаров
Видео - Стоян Радулов

Иван Радулов  като председател на Народно читалище "Виделина" в Панагюрище. Личен архив.
Още на:
Страницата "Сюжетите на Радулов" във ФБ на https://www.facebook.com/TheEtudesOfRadulov/

Такава любов, подарък от мигове



На тази книга отдавна, много отдавна ѝ беше време. Повтарях го периодично – още малко оставаше да се превърна в стара, досадна латерна. Но слава на Живота, на Надеждата, на Любовта и на Бога – спасен съм. И благодаря на Дима Дюлгярова – всички ние спасени сме; заредени сме с висока доза душевна имунотерапия; предоставена ни е животоподхранваща система от класно творчество. При това не по капка на седмица или месец – както се случваше до момента в електронното издание на „Чат-пат“ или в социалните мрежи, а в прекрасна, дебютна книга. Защото нейната поезия е като нея самата –
като сутрешен сняг, 
като утрин диханна – 
възкръсва нощта
и приспива сумрака...
Имахме, имахме огромна нужда от нея. И как не! – Каква поезия само! Колко много отприщена енергия и с какво неподражаемо майсторство е хваната в руслото на поетическите ритъм и рими; в каква ярка образност е облечена и с каква лекота на езика е изречена – направо е излята, почти се пее – прочее, както някога, при възникването на поетическото изкуство в древността; даже е заредена с драмата и с екзистенциалната трагедия, характерни за соловата поезията от времената, когато творбите на поетите са били съпроводени с музика от лира и с танци.
С „И в мен покълва смисълът“ Дима Дюлгярова ни прави прекрасен подарък от най-съкровените си и емоционални мигове – буквално разстила душата си по белите листове. Поетичното ѝ Алтер его ни повежда в любовни пътешествия в света на дълбоко личното, когато по накокичени светли поляни, в минзухарена нежност потънали и под шапка от слама се припича светът върху място за двама, а тя е в рокля с тънки презрамки, сплела в плитка коси, когато безгрижният глас на деня в чадърите топли се смее. Но често това пътуване, тези мисли, уморени от тичане между мене и теб в полукръг от обичане, са бурни и тъмни, тъжни и примирени, твърде много минорни и лекувани с големи глътки пелин от горчиви признания... Все пак, в крайна сметка Дима ни извежда до светлите пристани на покоя, добит от мъдростта на опита и от благостта на обичащия човек. Талантът ѝ ни разхожда из най-красивите места, отредени, разбира се, предимно за любовта – тази вечна и безкрайна тема на човешкото съществуване. И все пак единствена за всеки, лична, уникална.
В настоящата книга обаче ни се разкрива една жена не толкова от времето на невинните момичешки влюбвания, колкото от периодите на зрелостта и трезвата оценка за сложността на любовта с всичките ѝ противоречия, тегоби и крайни моменти – очи в очи, душа в душа. Докрай. Както и в прозаичния свят на делника, и тук, в поетичния свят на Дима, любовта сменя всички сезони, сменя всички посоки и е храм за разпятие – в този живот – броеница, през който сякаш минаваме набързо, като с влак; това е любов, сътворена от Бога за две прашинки от тази вселена.
В сърдечния – и затова субективен – свят на Дима Дюлгярова не всичко е изговорено, но много е казано, дори с мълчанието, с дъховете между думите, стиховете и строфите. Така в определени моменти огънят на емоциите е отприщен до изгаряне, до пепел. До великата пепел. Пепел, от която поетът и жената в Дима възкръсват и горят щастливи.
Най-хубавото е, че в края на това зашеметяващо творческо пътешествие, на развиделяване, стигаме до надеждата. И ето къде покълва смисълът, и вече ден е, и светлината се е плиснала...
Дима пътува из лиричните води на литературата още от ученичка в ОУ „Проф. М. Дринов“ в Панагюрище (родена е през 1974-та), но рядко се осмеляваше да ни разкрива мигове от тези свои пътешествия. Те все пак се случваха спорадично навремето из местната преса – вестниците „Време“ и „Чат-пат“, и малко по-често през последните години. Членува в Литературен клуб „Виделина“ от 2016 г., а през следващата нейни творби намериха място и в Юбилейния алманах на клуба, издание на панагюрското читалище „Виделина“.
Но Любовта в нея не спря да твори и в крайна сметка стана каквото трябва, както си е редно, според Вечността – роди се книга – подарък от изживени, осмислени и запаметени мигове.

Стоян Радулов


Където всички наши посоки се сбират


Из въведението към книгата "Поздравъ отъ Панагюрище", том 2


Наричат героичния месец Април 1876-та година „Най-българското време“ и неслучайно – избухналото голямо въстание срещу поробителите предвещава нашето голямо национално Освобождение – въпреки, че малко по-късно то е осакатено с разпокъсването на България и опитите тя да бъде превърната трайно във васална страна, в отслабена и подчинена територия. Това вероятно е причината и Панагюрище иконично да бъде наричан „един от най-българските градове“. Разбира се – съгласен съм, вярно е.
Но същевременно моето Панагрище никога не е започвало, нито пък е свършвало с онова чутовно Маньово бърдо от пролетта на 1876-та и закодираните още тогава героики и послания. То е много повече.
То е къщата на майка ми и татко ми, земята на най-близките ми хора, градчето на детството, пълно със спомени – от бабите и дядовците, от роднините, от съседите, от приятелите на улицата, от детската градина, от началното училище, от прогимназията, от техникума, от съучениците и от учителите... Във въздуха му още се носят звучните лакърдии на неповторимия панагюрския говор и ароматите на най-вкусната домашна храна... То е цял Космос.
Щрак.
Виждате ли – обичам да пътувам, да сравнявам, да съизмервам... Пиша статии за това, работя и като документалист в телевизията, където подготвям сценарии за филми, посветени на различни теми от България, имам и блог за пътешествия из България и света, който нарекох „Моята Земя”. Ала с времето установих, така се оказа, че някак неусетно, извън мен, или обратно – изначално някъде в мен, всичко ме тегли все към родното Панагюрище; към този „отвъдморски“ фар, чийто маяк неумолимо ме вика; към това малко, средногорско градче, превърнало се „в център на Вселената” за Маргарита Петкова; този „заветен голям, малък град” за Катя Зографова; чиито улици и къщя за мен винаги са били просто и наистина родни, първоначални, кореноносни, неизменни, неотменими, незаобиколими, незабравими...
По която и земя да съм стъпвал – станала е моя земя; който и въздух да съм дишал – станал е мой въздух; която и вода да съм пил – станала е моя вода; която и река да съм газил – станала е моя река; което и море да съм плискал – станало е мое море...
Щрак.
Но където и да съм бил: от Дубровник до Копенхаген, от Пятигорск до Кавадарци и Охрид, от Барселона до Мюнхен, от Ефес до Калампака с невъобразимите скали на Метеора; или пък от малкото селце Кръстатица в Родопите до Кула и Видин, от Габрене и Ключ в Подгорието на Беласица до Шабла, Крапец и Дуранкулак, от Елена до Златоград или от Синеморец до Осмар – всички мои посоки неизбежно и съдбовно или започват, или се сбират в Панагюрище. Панагюрище „е моят Рим“ – всички пътища ме водят натам.
Като чуя „Къдя одиш, та та нема?“, знам, че съм на правилното място.
Оказва се, че не само с мен е така. Мнозина изпитват малко или много подобни чувства към родното Панагюрище. То привлича сърцата им като с магнит – неудържимо, непрестанно, неотлъчно... И веднъж това привличане боли с тежестта на носталгията от далечните разстояния, но по-често лекува с утехата, че все пак имаш родно място, роден дом, любими, близки хора... А има и такива, които не са от Панагюрище, но го обичат като свое... Сигурен съм в това, защото виждам какво се случва, когато покажа поредната архивна фотография или някакъв друг сюжет на снимка от родното градче в страницата „Ретро Панагюрище“ във Фейсбук. И тук не говоря само за трогателните коментари. А за активните действия, така че да бъдат споделени още и още изображения от старите семейни, ученически или професионални албуми – някои отдавна забравени от забързаното ежедневие по мазета, стари дрешници и тавани. 
Щрак.
Дали пък всички не се стремим към отминалите времена, към детството на спомена, към още един пореден досег с отдавна отишли си близки хора и мили моменти?... Да запазим детството в себе си е рядък дар и в никакъв случай до него не може да се достигне по пътя на силата, на школите, на обществените строеве или манифестите, както добре знаем. Да се учим от детето – за това е нужен големият дар на сърдечността. Но то се отнася изобщо за миналото. Всеки от нас е способен да чувства, да се връща с нежност към детските и юношеските си години – нали оттам струят изворите на неговата душевност! Но тези спомени са затворени в крехък съд. С грубост не можеш да проникнеш в него. Нужни са фина настройка, светли помисли, чиста душа...
А Панагюрище като Космос – е тема необятна. Откъдето и да го погледнеш, все ще намериш нещо интересно – я да разгледаш, я да научиш, я да разкажеш... Стига да си любопитен, разбира се. И тук не говоря само за големите му и видни забележителности, за заслужилите му граждани или за постиженията, известни на всички. Става дума и за скритите пластове на съществуането, които правят и оформят този особен дух, който витае около двата бряга на Луда Яна. Той често е неуловим, но пък когато се докоснеш до него, празникът е гарантиран.
Щрак.
Затова е прекрасно, че толкова много хора в „Ретро Панагюрище“ – даже още преди излизането на първия том от настоящата поредица книги – не само споделят същата страст като мен към родния град, не само се чувстват заедно интересно, уютно и родно, но и участват активно, като споделят изображения и спомени от Панагюрище в мястото на общото ни минало през призмата на старите фотографии. Много от вас осъзнават като мен, че архивните снимки и старите пощенски картички са истински прозорци за преминаване през времето и километрите – независимо до кога, независимо от къде. А Панагюрище става все по-близко, зримо и обаятелно. 
Благодаря ви, че пазите свидни спомени и че споделяте някой от тях с всички нас. Това е нашето Панагюрище, вие сте моите панагюрци! Най-сърдечно благодаря на всички за изпратените фотографии от личните ви, семейни и професионални архиви! Помощта ви е неоценима, защото така помагате за съхранението и обогатяването на нашата обща памет на съграждани. Бих искал да ви приканя, а и всички останали, както и вас – читателите – да продължавате да споделяте в „Ретро Панагюрище” снимки от някогашния и винаги „наш” град – защото начинанието продължава.
Все се надявам, че като се обърнем още веднъж назад, през годините, към случки, мигове и хора, ще успяваме да имаме още по-пълноценно настояще и ще можем да изградим бъднини, все по-близки до мечтите си Дано! Необходими са ни!
Благодаря специално и на рецензентите, че чрез думите си отвориха вратите книгите ми да се появят на бял свят! Благодаря и на Общината в Панагюрище, задето все още подкрепя инициативи като тази! Благодаря и на всички, които помагат с разпространението!
Благодаря и на вас, читателите, че посегнахте към тази книга! Всъщност, основната причина тя да заживее своя живот и много от снимките, историите и хората, за които става дума в нея буквално да „възкръснат“ от забравата, сте вие. Открийте притчите, извадете поуките!
Поздравъ отъ Панагюрище!
Щрак.
Стоян Радулов


Издатели са "Ретро Панагюрище", Община Панагюрище и ИК "Фабер". Книгата излиза след конкурс по Проекта на Община Панагюрище за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно“ за 2019 година и е отпечатана в ИК "Фабер" - Велико Търново през 2020 година.

"Поздравъ отъ Панагюрище". Том 2 вече е тук!


Поздравъ отъ Панагюрище, скъпи приятели!
Вторият том от поредицата "Нашето Панагюрище, моите панагюрци" е вече факт.
Това са истории, разказани от бъбривите фотографии... Една страст към старите снимки... Една непреодолима любов към родното градче... Още една осъществена документална книга... Една сбъдната мечта... И много срещи с някогашно Панагюрище... С отминалите времена, хора и събития, с носталгията на спомените... С детството, с юношеството, с младостта... Но и с изводите за настоящето, с надеждите за бъдещето... Това е нашето общо минало на съграждани.
За нашето Панагюрище, за моите панагюрци!
Стоян Радулов

Книгата вече е във всички книжарници на Панагюрище!

Първи срещи / Ще се видим на:

- 2 март, 18:00 ч. - в Панагюрище, читалище "Виделина" - музикалната зала, с националната премиера на втория том, разглеждане на много стари фотографии и картички... С любезното домакинство на Спаска Тасева.
В навечерието на Националния ни празник - Денят на Освобождението на България от турско робство, честването в Панагюрище ще добие още по-голяма плътност с тази съкровена, родолюбива, всебългарска книга. Много от темите в томовете дотук са посветени на героите - знайни и незнайни, борили се за нашето Освобождение, както и на строителите на свободна България. 

- 3 март, 11:00 ч. - в с. Баня, Панагюрско, читалище "Пробуда" - представяне на том 1 и том 2 - по покана на Радка Мутева... А веднага след това ще празнуваме Освобождението на България с вдигането на националния флаг. И с участието на патриотите от местните клубове "Традиция" :) Ще бъде паметно!

- 6 март, 18:00 ч. - в София, читалище "Пенчо П. Славейков", бул. Черни връх" 35 - представяне на том 1 и том 2, със специалното участие на неподражаемия литературен архивариус Катя Зографова - моя знайна приятелница, един от моите вдъхновители и безценен рецензент на изданието. :) И с любезното съдействие на чудесната Виктория Катранова, която ще домакинства. 

Заповядайте!


Силно впечатлен съм от книгата на Стоян Радулов. „Поздравъ отъ Панагюрище” ни връща към историята на нашия град. Чудесните фотографии ни потапят в спомени, мечти и размисъл по нещо отминало, но същевременно близко и мило. Това е нашата памет и почит към предците ни. 
Нешо Гергинеков

Това е някакво своеборзано просветление за личен дълг към миналото на Панагюрище и неговите строители. Това е кауза, обсебила Стоян Радулов като насъщна и висша отговорност и освобождаваща като реализация.
Георги Спасов

Стоян Радулов успява да събере научно-историческия и белетристичния начин на изказ. В допълнение към него е сладкодумното и оригинално описание на „епизодите”, напълно в стила на панагюрската традиция. Същевременно под пласта на занимателното слово се крият жилите на истинско самородно „злато” с неизмерима ценност.
Тодор Каракашев

Постигната е мащабна мозайка от знакови фрагменти из историческата хроника на Панагюрище и Панагюрско, останали запечатани във визуалната памет на старите фотографии. Мозайка така изразителна, че да изисква и вдъхновява активността на читателя, който със силата на въображението си да доизгражда картината – цялостна панорама на битието на Панагюрище.
Катя Зографова